Стъпки от огън
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стъпки от огън». Краткое содержание книги:
Но Рина не е единствената, запленена от красотата на пламъците. Още някой е обсебен от това могъщество — но е обзет от желанието не да се бори с него, а да го притежава, да го използва за отмъщение…
След години обучение Рина най-сетне става член на специалния отряд за разследване на палежи. Силата и уменията й постоянно са поставени на изпитание. Понякога работата пречи на личния й живот. Но тя не може да обвинява мъжете — жена, покрита със сажди, която издава заповеди и мирише на пушек, не е най-привлекателната партньорка. Докато накрая среща Бо Гуднайт, който изглежда различен. Той се е опитвал да я намери години наред и сега, когато тя е толкова близо до него — живее в съседната къща — няма намерение да я изпусне.
Нито пък мъжът, който започва да я преследва със заплашителни среднощни обаждания и поредица от ужасяващи престъпления. Докато се опитва да открие причината — на обажданията, на пожарите, на омразата, насочена към нея, Рина ще се озове в най-ужасния ад, който някога е могла да си представи.
След като влязоха вътре, Рина реши, че ще е най-добре да се възползва от настроението им. Затова направи последните няколко курса до апартамента над „Сирико“ за кутиите и куфарите, в които бе прибрала дрехите си. За последно сбогом.
Беше живяла удобно тук. Може би прекалено удобно. Комфортът може да се превърне в рутина, в навик, ако не внимаваш. Щеше да й липсва възможността да слезе долу, за да хапне нещо или просто да поговори с някого. Щеше да й липсва удобството да пресече улицата и да влезе в къщата на родителите си.
— Човек ще си помисли, че се местя в Монтана, а не само през няколко преки — обърна се към майка си, която триеше сълзите си. — О, мамо, стига!
— Глупаво е. Толкова съм щастлива, когато всичките ми деца са около мен. Радвах се, че си тук. Сега съм горда, че си купи къща. Това е много умно от твоя страна. Но ще ми липсваш.
— Все пак съм наблизо — тя вдигна последната кутия. — Малко се тревожа дали не съм се хванала с нещо, с което не мога да се справя.
— Моето момиче се справя с всичко.
— Надявам се да си права. Напомни ми го, когато се наложи да извикам водопроводчик.
— Ще повикаш братовчед си Франк. Освен това говори с братовчед си Матю за боядисването.
— Значи всички проблеми са решени — Рина отиде до вратата, изчаквайки майка й да отвори. — Имам си дърводелец точно в съседната къща.
— Не бива да наемаш човек, ако не го познаваш.
— Оказа, че се го познавам — или по-точно той мен.
Тя разказа на Бианка историята, докато товареха колата и поеха по късия път до новата къща.
— Видял те е веднъж на някакво парти, когато си била в колежа? И е бил поразен?
— Не знам дали е бил поразен. Но ме помни. Много е сладък.
— Хм.
— Прие го много спокойно, когато се заканих да го окова с белезници.
— Може би е свикнал с тях. Може да е престъпник. Или обича да го връзват.
— Мамо! Може просто да е мил, малко странен младеж със страхотни бедра и мощни инструменти. Аз съм голямо момиче. И имам оръжие.
— Не ми напомняй! — махна с ръка Бианка. — Какво е туй име Гуднайт?
— Очевидно не е италианско — промърмори Рина. Докато паркираше колата, видя, че вратата на съседната къща е отворена. — Май ще имаш възможността да прецениш сама.
— Това той ли е?
— Аха.
— Добре изглежда — прецени Бианка и слезе.
Беше се измил и преоблякъл, отбеляза Рина. Косата му все още бе леко влажна, носеше чиста риза. И беше свалил колана с инструментите. Жалко!
— Видях, че носите багаж. Помислих си, че може да ви трябва помощ. Може ли да взема това? — попита той Бианка. — О, в това семейство има само красиви жени. Аз съм Бо, от съседната къща.
— Да, дъщеря ми вече ми разказа за вас.
— Мисли ме за луд, е и аз й дадох достатъчно причини за това. Просто съм малко чудноват.
— Значи сте безопасен луд?
— Господи, надявам се, че да.
Това я накара да се усмихне.
— Аз съм Бианка Хейл. Майката на Катарина.
— Радвам се да се запозная с вас.
— Отдавна ли живеете тук?
— Не, всъщност от около пет месеца.
— Пет месеца. Не си спомням да съм ви виждала в „Сирико“.
— „Сирико“ ли? Най-хубавите пици в Балтимор? Поръчвам си за вкъщи. Спагетите с кюфтенца са невероятно вкусни.
— Родителите ми са собственици на „Сирико“ — обясни Рина, като подаде глава от багажника.
— Сериозно?
— Защо не дойдете — рече Бианка — да хапнете нещо?
— Непременно ще го направя. Просто през последните месеци работих много усилено и… Я чакай да взема това — той бутна Рина встрани и извади кутиите, докато говореше с майка й. — Не съм се виждал с никого. Напоследък не съм излизал. Не обичам да ям сам в ресторант.
— Какво не ви е наред? — попита Бианка. — Млад, хубав. Защо не ходите на срещи с момичета?
— Ами, ходех. Ще ходя пак. Но имах много работа. А в свободното си време работех тук.
— Бил ли сте женен преди?
— Мамо!
— Какво има? Ние просто си говорим.
— Това не е разговор, а разпит. Светата инквизиция.
— Не мисля така. Не, госпожо, не съм женен, нито сгоден. Чаках Рина.
— Стоп! Стига толкоз! — ядоса се Рина.
— Ние просто си говорим — напомни й Бо. — Вярвате ли в любовта от пръв поглед, госпожо Хейл?
— Аз съм италианка. Разбира се, че вярвам. Наричай ме Бианка. Хайде, влез да се запознаеш със семейството.
— С удоволствие.
— Много си ловък — промърмори Рина, като отстъпи встрани, за да стори път на майка си да влезе.
— Отчаяно ловък — поправи я той.
— Просто остави това тук.
— Мога да го занеса където кажеш.
— Засега ще стои тук — посочи тя стълбите и затвори вратата.
— Добре. Майка ти ми харесва.