Магизточник
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магизточник». Краткое содержание книги:
Появата му е достатъчна да тласне Света на Диска, който — естествено — е плосък и се носи в пространството върху корубата на огромна костенурка, към безмилостна тавматургична война.1
На пътя му се е изпречил единствено Ринсуинд, най-некадърният магьосник, който иска да спаси света или поне онази негова част, където се намира самият той.
Нови герои се включват в приключението — Конина, варварката — фризьорка, Найджъл Разрушителя (чиято майка и до ден-днешен го кара да носи вълнено бельо) и може би първото юпи сред духовете, според което в маслените лампи има голям неразработен потенциал.
Този път приключението се пренася на изток или към главината, или накъдето си ще. И не само преписва на воля от Омар Хаям, от „Похитителите на изчезналия Кивот“, от „Хиляда и една нощ“ и сладникавите филмчета по тях, но ги пренаписва, без да му трепне ръката.
— Малко прет… — засъска Конина.
— Страхотно, разбрахме се — прекъсна я духът и си погледна китката. — Ей, толкова късно ли стана?
И изчезна.
Тримата се вторачиха в лампата и потънаха в дълбокомислено мълчание. Пръв се обади Найджъл.
— А къде са… сещате се — дебелите типове с торбестите шалвари и „Слушам и изпълнявам, о, господарю“?
Креозот изръмжа бясно. Току-що бе погълнал питието си. Оказа се вода с мехурчета и вкус на топла ютия.
— Да знаете, че няма да се примиря! — изфуча и Конина.
Измъкна лампата от ръката на Найджъл и така я разтърка, че сякаш си мечтаеше за парче шкурка.
Духът се появи на друго място, но отново крачка встрани от немощния пукот и задължителното облаче дим.
Притискаше нещо лъскаво и извито към ухото си, слушаше напрегнато. Озърна се припряно към гневното лице на Конина и успя някак да внуши с мърдане на вежди и трескаво размахване на свободната си ръка, че в момента му е неудобно да се занимава с досадници, които само пречат. Но щом се отърве от разговора с натрапника, тя може да разчита, че нейните желания (несъмнено благовъзпитани и изискани) ще бъдат заповед за него.
— Ще потроша лампата — осведоми го тя тихо.
Духът й се усмихна за миг и заговори още по-бързо в предмета, който притискаше между рамото и ухото си.
— Добре. Прекрасно. Ще бъде голям удар, повярвай ми. Кажи на твоите хора да се обадят на моите хора. Ще поддържаме връзка, нали? Чао. — Дръпна апарата от ухото си и подхвърли неизвестно на кого: — Ама че копеле…
— Наистина ще я размажа тази лампа — обеща Конина.
— Коя лампа? — избълва веднага духът.
— Ти колко имаш? — отвърна с въпрос Найджъл. — Винаги съм си мислел, че духовете имат по една.
Изслушаха отегченото обяснение, че всъщност духът имал няколко лампи. В първата (малка, но чудесно обзаведена) живеел през седмицата. Втората, направо уникална, била на село — грижливо реставрирана, в непокътнат винарски район близо до Куирм. Напоследък се сдобил и с комплект захвърлени лампи в пристанищния квартал на Анкх-Морпорк. В тях имало огромен неразработен потенциал и щом по-взискателната клиентела им обърнела внимание, щели да се превърнат в окултното съответствие на голям офис с бар.
Слушаха почтително като риба, неволно попаднала на лекция за летенето.
— А какви са онези твои хора, на които другите хора трябвало да се обадят? — попита Найджъл, почувствал смирение, макар да не разбираше защо и от какво.
— Всъщност още нямам свои хора — призна духът и направи гримаса на оптимист, устремен към върховете в кариерата. — Но ще имам.
— Всички да млъкнат — безпрекословно заповяда Конина. — А ти веднага ни отнеси в Анкх-Морпорк.
— На твое място щях да я послушам — вметна Креозот. — Стисне ли устни, по-добре прави каквото ти казва.
Духът се колебаеше.
— Не съм навлязъл достатъчно в пренасянето…
— Научи се по-бързичко — подкани го Конина, като вече подхвърляше лампата от ръка в ръка.
— С телепортацията си имам ужасни главоболия — безнадеждно се оправда духът. — Защо не го обсъдим на об…
— Е, дотук ми беше търпението! — викна Конина. — Ей сега ще намеря два големи плоски камъка…
— Добре, де, добре. Само се хванете за ръце, бива ли? Ще направя каквото ми е по силите, но може би допускате огромна грешка…
Някога астрофилософите в Крул успели да докажат неоспоримо, че всички места са едно и също място, а разстоянието между тях е илюзия. Тази новина смутила другите философски настроени мислители, защото необясними оставали факти като наличието на пътепоказатели. След дългогодишни разпри поверили решението на въпроса на Ли Тин Дрън, предполагаемия най-велик философ на Диска.23 След като се наумувал, той заявил, че макар всички места да са наистина едно и също място, то е страхотно голямо.
Така бил възстановен свръхестественият ред и порядък. Разстоянието обаче е абсолютно субективно по същността си явление и магическите създания могат да го приспособяват според потребностите си.
Което не означава непременно, че вършат това умело.
Ринсуинд седеше съкрушен сред черните руини на Библиотеката и се мъчеше да разгадае какво не е наред в тях.
За начало — всичко. Още му се струваше немислимо Библиотеката да е опожарена. Тук беше най-голямото струпване на магия на целия Диск. Тя даваше опора на магьосничеството. Всяко изречено някога заклинание бе записано и съхранено някъде по рафтовете. Изгарянето им беше… беше…
Но нямаше пепел. Виждаха се в изобилие изгорели дървении, разкривени вериги, опърлени камъни и боклуци. Но хиляди книги не изгарят лесно. Поне щяха да останат парченца от корици и купчинки пепел, лека като перце. Такава нямаше.
23
Поне самият Ли Тин Дрън предполагал, че е най-велик.