Доблестен враг
- Автор: Фийст Реймънд, Форсчън Уилям
- Серия: Legends of the Riftwar #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Доблестен враг». Краткое содержание книги:
Мародерите на „Хартрафт“ — елитна ударна част на Кралството, трябва да проникнат зад вражеския фронт и да се сражават в тила му. След съкрушителен сблъсък с цураните те се оттеглят към един пограничен гарнизон. Кое е по-важно — животът или доблестта?
Щом си спомни това, Боваи наведе глава, защото беше обичал брат си — беше го обожавал — и щеше с преголяма радост да му служи. Всички забелязваха верността му и беше рядкост да видят единия без другия. Боваи знаеше, че Морваи има дарби, които на него му липсваха: бързината на ума и хитрината! Ето защо се опитваше да постигне с други средства онова, което притежаваше брат му: сила и ловкост, безскрупулност и непоколебима воля да убива. Заедно представляваха съвършена двойка, като меча и чука. Това, което Морваи не можеше да постигне с лукавост, с ум и с чар, Боваи можеше да постигне с брутална сила и терор.
Такива бяха двамата в годините на младостта си, която му се струваше, че ще продължи вечно. Бяха се включвали заедно в стотици битки срещу съперничещи кланове и срещу хора, дръзваха дори да слизат под земята, за да взимат богатствата на ровещите в мините джуджета. Всеки неведнъж бе спасявал живота на другия — докато си го мислеше, ръката му неволно опипа по гърдите белега от раната, която бе получил, когато скочи пред Морваи, за да улучи стрелата него, а не брат му.
Колко беше плакал в онази нощ Морваи, седнал до брат си, след като извадиха стрелата. Беше се врекъл във вечна вяра и беше порязал ръката си, пусна кръвта да покапе по неговата рана, та да видят всички, че връзката им е вечна.
Малко неща можеха да прекъснат такава връзка. Но накрая дойде такова нещо, и то се казваше Анлеа. Всъщност я доведоха. Боваи го помнеше, все едно че се беше случило преди дни, а не преди толкова години…
Братята гледаха с нескрита възхита как Гадуин, техният баща и вторият по власт главатар на клана, се връща с триумф. Воините след него носеха плячка и водеха пленници. Една млада пленничка мигновено привлече вниманието им.
Беше красива и горда и всеки воин, който я зърнеше дори за миг, веднага разбираше, че е дъщеря на главатар. Боваи и Морваи стояха пред прага на бащиния си дом и очите им сияеха от гордост.
— Синове мои! — извика им Гадуин. — Вижте какво доведох у дома. Дъщеря е на стария ни враг Вергал от клана на Язовеца и ще ни погостува.
Баща им я беше предал на жените на дома, да я почистят като за показ, и онази първа нощ тя вечеря с тях на масата, като гостенка.
Тя даде дума да не се опитва да бяга, нито да приема да я спасят, и я оставиха да живее под покрива им и свободно да излиза из селото. Двамата братя бяха очаровани от красотата й, от мекия чар на лицето й и от острия й ум. Изглеждаше съвършена в очите на Боваи…
От мига, в който очите му се спряха на Анлеа, Боваи беше замаян от любов, макар че нямаше език да го каже нито на нея, нито на баща си. Морваи, по-големият му брат, бе този, който можеше да намери гладките слова и красивите фрази — и тръгна да гони своето.
Морваи прекарваше все повече време с Анлеа, а Боваи се отдръпваше все по-навътре в себе си, в мълчаливия си копнеж към момичето, докато една нощ Морваи не помоли баща им да поговори с Мурад за намеса — да не връщат девойката в клана й, а да пратят дарове и да поискат съгласието на баща й той да я вземе за своя жена.
Гадуин се засмя и разкри същинската цел на този рискован набег и взимането на Анлеа като пленница. Жестокото съперничество между двата клана продължаваше от десетилетия и най-добрите воини от двете страни загиваха. Гадуин през цялото време се беше надявал, че Морваи ще я хареса и ще я вземе за жена.
Беше твърде млада, за да управлява, и нямаше брат, а никой от по-дребните главатари в клана на Язовеца не беше достатъчно силен, за да го задържи да не се разпадне, когато баща й отидеше при Майките и Бащите на другия свят. Мурад нямаше потомство, макар да беше изредил три жени през годините. Гадуин разбираше, че по-големият му син ще се окаже някой ден логичният наследник на мантията на Върховния главатар, и знаеше, че ако Анлеа е негова жена, двата клана все някога ще се обединят. Така мирът щеше да се установи и силата на клана на Гарвана да се удвои от този съюз, с възможността кланът на Гарвана след време да погълне клана на Язовеца под властта на Морваи, а след него — на неговите деца от брачния му съюз с Анлеа. След като се слееха двата най-големи клана в Ябон, можеше да започне процесът на сливането и на другите.