Мост през вечността

Това е моята утеха сега. В този ужасен момент на раздяла мога да кажа съвсем честно, че не виждам нищо повече, което мога да направя за онова прекрасно бъдеще, което бихме могли да имаме заедно.

Въпреки болката, щастлива съм, че те познавах така близко и винаги ще скъпя времето, което имахме заедно. Аз много израснах с теб, научих много неща от теб и зная също, че ти дадох много важни неща. Ние и двамата сме по-добри хора от това, че се познавахме.

В този последен момент ми идва наум, че и една метафора от шахмата може също да се използва. Шахматът е игра, при която всяка от страните има своята обективна цел, дори и когато въвлича другата страна; по средата на играта се развива битка, която става все по-интензивна и всяка от страните загубва част от позициите си, тъй че и двете страни отслабват; в края на играта единият изготвя капани парализира другия.

Аз мисля, че ти гледаш на живота като на шахматна игра; аз го виждам като соната. И поради тези различия и царят, и царицата са изгубени, а песента замлъкнала.

Аз продължавам да бъда твой приятел, както зная, че ти си мой. Изпращам ти това писмо със сърце, пълно с дълбоката и нежна любов и уважение, които знаеш, че изпитвам към теб, и с най-дълбока тъга, че една възможност, толкова многообещаваща, толкова рядка и красива, ще остане неосъществена.