Гърмящото стадо

— Мили е тук — дойде гласът като от безкрайността. — Ние много пъти се опитвахме да ви изпратим известие, но все не можеха да ви намерят. Мили живее при нас, откакто се освободи от Джет и индианците. Тя стана истински зряла жена. Ръководи нашето училище. Тя е здрава, щастлива, защото чака вас — с дълбока любов.

Думите се отрониха с мъка от устата на Том:

— Виждам истината по очите ви — прошепна той, — но не мога да повярвам… Заведете ме при нея.

Госпожа Хаднъл отвори вратата и излезе. Някой се вмъкна в стаята. Едно момиче — една жена, с бледи страни, с полуотворени устни, с големи, черни, сияещи очи. Можеше ли това да бъде Мили Файър?

— О, Том! — извика тя с треперещ и тих глас. Пристъпи напред, протегна ръце и залитна към вратата. — Не ме ли познаваш?

— Бях загубил всяка надежда — прошепна Том сякаш в просъница. — Всичко стана много бързо. Не мога да повярвам… Ти, далечен образ! Ти, дивно създание, очи, които винаги съм обичал!

Това е твоята Мили, тя е жива, жива е! И Мили се хвърли в обятията му.