Домина (Тайните на древния Рим)

— Беше ли на игрите?

Палас изглеждаше разтревожен, очите му бяха кръвясали и под тях имаше дълбоки сенки. Беше ме поканил в съкровищницата и седяхме в малка стая, близо до сметководницата на императора. Вратата бе заключена, залостена и охранявана. Знаех, че щом Палас ме е поканил тук, сигурно е разстроен, защото обикновено отбелязваше присъствието ми само с усмивка или кимване, приемайки ме за помощник на Агрипина.

— Вярно ли е онова, което говорят?

Той взе каната за вино, чийто похлупак представляваше красива русалка и напълни чашата ми.

— Е, вярно ли е? — настоя ковчежникът. — Било е обида след обида.

— Целият ден бе посветен на това — козли, тикви, паунови пера, гъби.

— Но тълпата не разбра значението им?

— В крайна сметка ще разбере.

Палас въздъхна шумно.

— Не разбира ли Агрипина какво става? — изхленчи той. — Онзи хитрец Сенека може да се подиграва с Клавдий, но това се прехвърля и върху нея. Той обявява на целия свят, че Агрипина е убила съпруга си. Използвайки сарказма си като оръжие, разяжда положението й като червей зряла ябълка. Скоро ще стигне до сърцевината — той замълча. — И какво прави Локуста отново в Рим?

— Агрипина не се тревожи — успокоих го аз. — Поразпитах и се оказа, че самият Нерон й е заповядал да се върне.

— Така ли? — Палас се изсмя горчиво. — И как би могла да възрази Агрипина? „Не може да държиш тази жена в Рим — започна да имитира той домина. Използвах я, за да отровя императора“. — Той зарови ръка между свитъците на писалището си и взе един. — Има и още нещо. Нерон едва е познавал баща си и със сигурност никога не е съжалявал за загубата му, но сега императорът ни внезапно се е размекнал и рони сълзи, спомняйки си за баща си. Възнамерява да поиска от сената да окаже специални почести на умрелия от воднянка пияница Домиций. Няма да се изненадам, ако някой град, дори самият Рим, бъде принуден да събере средства, за да украси с красиво изваяната статуя на изродения баща на Нерон някой подиум, портик или храм — Палас пусна свитъка върху писалището. — Нерон пет пари не дава за баща си, но Агрипина ще разбере, че това се отнася и за всичко останало — онзи стар мошеник Сенека окуражава императора да прави неща, които ще обидят Агрипина.

Палас вдигна тънък нож за пергамент. Хвана го като гладиатор меча.

— Боцкай, боцкай, драскай, драскай.

— Но той нищо няма да постигне — отвърнах. — Агрипина е сигурна в любовта на Нерон, във вечното му преклонение и вярност, а и ако се подиграва с паметта на Клавдий, почита мъртвия си баща и използва услугите на известна отровителка, как може това да застраши положението й?

Умишлено се правех на наивен. Знаех отговора, още преди Палас да проговори.