Операция „Риба“

Пътуването по Инд обаче не е единственият път от юг към Китай. Ако вместо да се навлиза в Инд се продължи покрай брега на изток, се стига до пристанището Барбарикон, или Бхригукачха, което вече е в страната на Вакатаките. Това пристанище е крайният пункт за повечето ни кораби, пътуващи на изток. Оттам пътят завива на юг и след около една седмица се достига най-южният край на Индия, до страните Керала, Пандя и Чола.

На югоизток от тези страни има голям остров, приблизително три пъти по-голям от Сицилия, с формата на яйце и свързан с Индия с верига от малки островчета. Островът се нарича Тапробан182 и това е най-далечното място, до което достигахме на изток по море. Тук се срещахме с търговците, които докарваха коприната от Китай по море. Това е приблизително средата на пътя по море между нас и Китай и тук имахме отделна малка организация със свой наместник, която се занимаваше с търговията и събирането на сведения. Оттук пътят продължава на североизток покрай източния бряг на Индия, където се намират страните Андхра и Калинга. Последното голямо пристанище в Индия е Тамралипти, което се намира в делтата на другата голяма река в Индия, Ганг, в държавата Магадха. Оттам пътят завива на югоизток и заобикаля много земи, след което отново тръгва на североизток и накрая достига южната част на Китай. Тази част от пътя обаче ни е позната само от описанията на други търговци, така че сведенията не са много надеждни. Сигурни сме само, че пристанището, в което свършва пътят, се нарича Фанюй.183