Маската на Атрей
- Автор: Хартли Эндрю Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Маската на Атрей». Краткое содержание книги:
Вярваш в Бога пред лицето на белите зайчета убийци? — иронично подхвърли вътрешният й глас.
Едва ли.
С някакъв несъзнателен импулс реши да се обади на Калвин Бауърс. Набра номера бързо, за да няма време да мисли какви ги върши, нито какво ще каже.
— Ало? — чу отсреща. Гласът му прозвуча уморено и леко раздразнено.
Дебора трябваше да се сети за часовата разлика, преди да му позвъни. Известно време тя мълчеше, сякаш отново беше четиринадесетгодишна и неочаквано бе решила да се обади на защитника на футболния отбор, разкъсвайки тънките като паяжина нишки, изграждащи йерархията в училищната култура. Мълчеше, подобно на онова позвъняване, блажено несъзнаваща глупостта си, докато футболният защитник Тим Андрюс бе започнал да се смее.
— Дебора? — попита Калвин Бауърс. — Ти ли си?
Внимателният, нежен и дори изпълнен с надежда глас, съвсем различен от злорадото презрение на Тим Андрюс, я накара да се оживи.
— Да. Извинявай, че те безпокоя. Много съм нетактична…
— Няма проблем. Къде си?
— Утре се връщам. Днес някой се опита да ме убие. Отново. Но инак съм добре.
Онова „отново“ прозвуча като на шега. Дебора слушаше и само се чудеше на равнодушния си, спокоен глас, докато отговаряше на загрижените му въпроси, и се питаше защо е толкова безучастна. Паниката, напрежението, бруталното, смазващо разочарование, чувството за пълен провал, ужасът и изтощението се бяха изпарили като утринна роса, изсушена от силно обедно слънце, и тя се чувстваше различна и необяснимо доволна.
— В колко часа пристигаш? — попита Калвин. — Ще дойда да те посрещна.
Дебора смътно се запита защо това го интересува и защо й е толкова приятно от този факт.
— Ще бъде хубаво да те видя — рече той.
Дебора се усмихна при тази мисъл.
— Да.
Сутринта тя се качи на първия автобус за Атина, обади се на летището, за да провери дали самолетът ще излети навреме и взе такси до Археологическия музей. Попадреус вече беше в кабинета си. Беше облечен в същия безупречен черен костюм, но косата му беше разрошена и изглеждаше разтревожен. Когато разбра кой го търси, добродушната му изразителна усмивка засия на лицето му миг по-късно от обикновено.
— Госпожице Милър, радвам се да ви видя. За съжаление днес съм много зает.
— Дойдох само да се сбогувам. Самолетът ми излита след три часа.
Той видимо се отпусна и усмивката му стана по-сърдечна.
— Съжалявам да го чуя — отвърна Попадреус. Очевидно говореше сериозно. — Моля ви, седнете. Ще пиете ли кафе? Не е…
— Нескафе — усмихна се тя. — Да, с удоволствие. Ще ми бъде приятно.
Той поръча кафето по телефона, без да откъсва очи от нея, и след като затвори, Дебора реши да премине направо към въпроса.
— Няма да ви отнема много време. Искам само да ви кажа причината да дойда тук.
Попадреус усети преднамереност в държането й и се изправи на стола, сякаш се подготвяше да чуе лоша новина.
— Не дойдох само като турист. Човекът, за когото работя и който създаде и финансира музея, беше убит преди няколко нощи. Намерих го в стая с малка, но очевидно богата колекция от гръцки антики. Мисля, че е възнамерявал да я подари на музея. Не видях всичко, но смятам, че е имало труп с погребална маска и други погребални предмети на микенски цар от бронзовата епоха. Мисля, че според убития Ричард Диксън тези предмети са били открити от Шлиман и нелегално пренесени в частна колекция в Германия. В края на Втората световна война германците са се опитали тайно да транспортират в град Магдебург или в Швейцария, но американска танкова част им е отрязала пътя и им е попречила. Сбирката е била продадена на черния пазар, изплъзвайки се от ръцете най-малко на един заинтересуван колекционер, както и на руското правителство, което е искало да я прибере в Москва, така както вече е било присвоило колекцията, известна като „съкровището на Приам“. Ричард вероятно е смятал, че тленните останки са мумията на Агамемнон.
Настъпи мълчание.
— А какво е вашето мнение? — попита директорът на музея. Гласът му беше тих, монотонен и някак особено внимателен.
— Ако наистина има труп или части от него — отвърна тя, — убедена съм, че не е на Агамемнон, нито пък е особено стар. Освен това съм сигурна, че погребалната маска и другите предмети са изработени от местен гръцки занаятчия в края на деветнадесети век. Нямам представа как са се озовали в Германия и под чие покровителство, но сега знам какво се е случило с тях в края на войната, и че са били в тайна стая до малък музей в Атланта, Джорджия.