Мошеникът
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мошеникът». Краткое содержание книги:
— И така, трябват ни няколко отговора, красавице.
— Ти си най-лошият любовник, когото съм имала.
— Не става дума за това. Кои са те?
— Кои? — попита тя, опитвайки се да спечели време, за да проясни мислите си.
Той отново я удари. Този път Дакота мигновено се строполи на земята. Беше загубила сили. Всеки момент можеше да изпадне в шок, но извърна лице и предизвикателно се вторачи в него.
— Това беше по-добре, но още съм в съзнание. Не можеш да извадиш от строя дори едно момиче, Томи.
— Корава кучка си. Трябва да ти го призная.
— Или може би ти просто не можеш да биеш — изсъска тя.
Гласът й беше студен като стомана. Опита да се изправи, подпирайки се на дивана.
— Кои са те? — повтори той. — Дъртият смотаняк във фалшивия инвалиден стол? Кой е той? Професионален мошеник на зарове? Няма го в нашите списъци.
— Казва се Хари Сътън. Не е мошеник… а физик или инженер. Изобретател.
— Аха. И какво е изобретил? Фалшиви зарове?
— Пълни заровете с целофанов газ. Той го е измислил. Газът се втвърдява, когато го затоплиш, а не обратното… Би ли ми дал една мокра хавлия за устата, ако обичаш?
Томи отиде в кухнята, пусна студената вода, намери хавлия, намокри я и я хвърли на Дакота. Тя я улови и я допря до устата си, която силно кървеше. Когато я махна, Томи видя, че бе разкъсал устната й.
— Продължавай!
— Хари живее във Фресно, на яхта. Те ме доведоха в Лас Вегас и ми казаха да те сваля.
— А ти коя си? Проститутка?
— Аз съм опортюнистка… която някога имаше страхотна усмивка.
— А кой е червенокосият?
Дакота се поколеба за миг и Томи се приближи до нея.
— Не ме будалкай, сестро… Обичам да бия. Това е любимият ми спорт.
— Дъглас Кларк. Доктор по геология. Работи за някаква петролна компания… „Фентрис Каунти Газ и Петрол“… или нещо подобно. Наскоро го били уволнили и е бесен. Измислил е някакъв шантав план, за да им отмъсти. Опитват се да изкупят акциите на компанията или нещо такова. Затова откраднаха от казиното ти. Трябват им много пари… Би ли ми дал малко лед? Устната ми се подува.
Той извади шепа лед от хладилника и го хвърли към нея. Едно от парчетата я удари по главата, друго падна в скута й. Тя го взе и се прицели в Томи. Не го улучи и строши една стъклена гарафа. Той знаеше, че Дакота изпитва силна болка, но подобно на шампион, отказваше да я покаже.
Двамата дълго се гледаха. Накрая Томи вдигна крак и с всичка сила я ритна между бедрата. Дакота се сви и прибра крака, като обви с ръце коленете си.
— Казваш, че не са професионални мошеници, така ли? Безработни учени, а? Не ти вярвам.
— Не знам друго. Платиха ми петстотин долара плюс разходите. Сега всичко ще отиде за зъболекар.
— Или може би за погребение. Ако историята ти се окаже лъжа, ще наториш почвата.
— Само опитай — каза тя и започна да трепери, изпадаше в шок.
Томи се почувства по-добре. Обърна се, приближи се до телефона и набра някакъв номер.
— Пригответе „Чалънджър“ — нареди той на пилотите си. — След час заминаваме за Фресно.
После се върна при Дакота. Хвана я за косите и я изправи. Тя отново го изненада, като се изплю в лицето му. Храчката й беше кървава и мръсна. Томи не се избърса. Усети как слюнката се стича по лицето му. Краката на Дакота трепереха. Едва стоеше, но беше готова да се бие и го гледаше предизвикателно. Томи беше смаян. Тя беше необикновена жена.
— Идваш с мен. Ще бъде забавно — каза той. — По пътя може да помогнеш на увисналия ми член да се надърви.
После пак я удари — този път право в устата. Дакота политна назад, падна на пода, сви се и изохка.
— Сега беше малко по-добре, не мислиш ли? — тихо попита Томи.
Сетне отиде в спалнята и хвърли няколко неща в куфара си.
Пета част
Приказката
„Ако си влязъл достатъчно дълбоко под кожата на някого, тогава си спечелил приятел.“