Дюн (Том трети)

Въпреки обичайните всекидневни тегоби на службата от време на време той с изненада се улавяше загледан в празното с усещане за безпокойство, което не можеше да овладее. Преживяното около спасителната операция, както и странното и неочаквано разкритие на Одрейди, не попадаше в нито една от групите му за класифициране на данни.

Зависимостите… Трупите-ключове…

Внезапно се намери седнал в работния си кабинет с очакваща го на екрана проектопрограма за промени в графика на смените и задълженията, която трябваше да одобри; нямаше понятие нито за часа, нито дори за днешната дата. Трябваше му известно време, за да успее да възстанови обичайните си представи за нещата.

Ранен предиобед. Тараза и нейните хора бяха заминали преди два дни. Беше сам. Да, Патрин бе поел днешното обучение на Дънкан, за да освободи башара за задълженията му на командващ.

Сякаш бе непозната дори обстановката в работния му кабинет. Но когато поотделно огледа окръжаващите го вещи и предмети, всички се оказаха на местата си. Ето таблото с клавиатура за персоналната база данни. Униформената му куртка бе внимателно окачена на гърба на стола зад него. Опита се да превключи на ментатски режем, ала с изненада долови съпротивата на собствената си мисловна машина. Беше забравил за явлението, добре известно му от годините на неговото обучение.

Време за подготовка.

Присъствието на Тараза и Одрейди го бе върнало към нещо подобно.

Самоподготовка.

Постепенно и някак си отстрани в паметта му изплува един отдавнашен разговор с Тараза. Стар, но запомнен. Случката го погълна като диалог със собственото му минало.

Ето ги с нея, доста уморени, след като им се бе наложило да взимат решения и да предприемат действия за предотвратяването на поредния кървав сблъсък — инцидента Барандико. Сега всичко му изглеждаше само като хлъцване в хода на историята, но навремето бе наложително съчетаването на цялата енергия и на двамата.

Тараза го покани в малката си лична приемна на нейния не-кораб, след като съглашението бе подписано. Говореше непринудено и с възхита за прозорливостта му, както и за начина, по който бе забелязал слабостите на другата страна, довели до компромисно решение.

Бяха на крак и в активен работен режим от почти трийсет часа, така че Тег бе доволен от предоставената му възможност да се отпусне, докато тя натискаше клавишите на хранопитейната си инсталация. Последната послушно достави две високи чаши с тъмнокафява течност, покрита с каймак.

Башарът я разпозна по миризмата веднага щом Тараза му подаде чашата. Течността представляваше бързодействащ източник на енергия и бодрост, споделян само с хора от Бене Гесерит. Очевидно светата майка вече не гледаше на него като на външен.