Беки Б. и аферата с чантата
- Автор: Уикхем Маделин
- Серия: Беки Б. #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Беки Б. и аферата с чантата». Краткое содержание книги:
А имаше и много вечери, когато не се случваше нищо особено. Тогава само гледахме филми, похапвахме си пица, говорехме си и се смеехме, и въобще — си прекарвахме страхотно.
Спирам насред подсушаването на косата си. Чувствам се странно, когато вече не мога да говоря за Сузи. Не ми се е обаждала нито веднъж, откакто й съобщих, че си имам сестра. Аз също не съм й звъняла.
Както и да е. Вирвам гордо брадичка. Това е животът. Хората си намират нови приятелки и нови сестри. Наричат го естествен подбор.
Пък и двете с Джес ще си прекараме страхотно тази вечер. Много по-добре, отколкото всичките ми вечери със Сузи!
Изгаряща от нетърпение, аз си обличам някакви дънки и тениска, върху която със сребърни букви е изписано „Идеалните сестри“. После запалвам лампите на тоалетката си и изваждам оттам абсолютно всички гримове, които притежавам. Разравям кутията под леглото и измъквам трите си перуки, четирите изкуствени опашки, изкуствените си мигли, спрея с блясък за коса и татуировките. А накрая отварям специалния си шкаф, където складирам обувките си.
Обожавам шкафа си за обувки!
Разбрахте ли ме добре? Буквално го обожавам! Това е най-хубавото нещо за мен в целия свят! Всичките ми обувки са подредени в редици, а вътре има дори вградени лампи, за да се виждат по-добре. Обхващам с наслада редиците, а после изваждам оттам най-веселите, най-шикозни обувки с високи токчета и ги захвърлям на леглото.
Вече сме в пълна готовност за маскировката!
След това се заемам с подготовката на дневната. Изваждам всичките си любими видеокасети с филми и ги разстилам на пода, добавям към всичко това купчини със списания и запалвам няколко свещи. После следва кухнята, където вадя няколко купи и изсипвам вътре различни видове чипс, пуканки и сладки, и там запалвам няколко свещи и изваждам шампанското от хладилника. Когато оглеждам обстановката, забелязвам, че гранитните повърхности проблясват, а неръждаемата стомана излъчва млечно сияние от отражението на пламъците на свещите. Всичко е перфектно!
После си поглеждам часовника. Почти шест часът е. Джес сигурно вече е приключила с тренировката си. Насочвам се към стаята за гости и почуквам леко на вратата.
— Джес?
Никакъв отговор. Сигурно е под душа. Е, няма защо да бързаме.
Но когато тръгвам към кухнята, внезапно дочувам гласът й, който долита от кабинета. Странно! Приближавам се натам и леко отварям вратата. И ето че пред компютъра седи Джес, а от двете й страни стоят Люк и Гари, втренчени в екрана на монитора. Там пък зървам Люк, който говори на зелен фон.
— Ето така можете да наслагате графичните изображения — тъкмо казва Джес, като печата бързо нещо на клавиатурата. — И да ги синхронизирате със саундтрака. Ако искате, аз мога да ви помогна.
— Какво става тук? — обаждам се изумена аз.
— Това е новият ни корпоративен сиди-ром — обяснява Люк. — Обаче типовете, дето са го правили, са си оставили ръцете. И сега всичко трябва да бъде наново редактирано.
— Сестра ти е направо магьосник по компютрите! — казва възторжено Гари.
— О, нищо особено. Научих тези неща доста отдавна — обажда се Джес, като продължава да печата нещо със светкавична скорост. — Целият университет трябваше да премине компютърните курсове още миналата година. Пък и доста си падам по техниката. Много ми харесва да си играя с подобни играчки.
— Това е фантастично! — отбелязвам аз. Помотавам се до вратата известно време, обаче Джес продължава да си печата нещо. — Ами… не искаш ли да дойдеш да пийнем по нещо? Приготвила съм всичко за нашата женска вечер!
— Много съжалявам! — вдига поглед към мен Люк, внезапно осъзнал ситуацията. — Извинявай, Джес, задържам те! Оттук нататък ние ще се оправим. Все пак много ти благодаря!
— Да, и аз! — приглася му Гари.
И двамата я наблюдават с такова огромно възхищение, че не мога да не почувствам поне мъничко ревност.
— Хайде! — подканям я с иначе ведър тон. — Шампанското ни очаква!
— Още веднъж много ти благодарим, Джес! — повтаря Люк. — Страхотна си!