Опасно наследство

Солотърн беше на около четиридесет километра в обратна посока и шофьорът щеше да измине това разстояние за около двадесет минути, но Романов настояваше да намалява скоростта всеки път, когато срещнеха някакво превозно средство. Проверяваха пътниците, за да се уверят, че Скот не е успял да се качи в някоя кола на автостоп. Романов прецени, че тези предпазни мерки са необходими, въпреки че това им струваше тридесет и една минути. Все пак, когато пристигнаха в Солотърн, Романов бе сигурен, че Скот не е на път за немската граница, освен ако не е успял да се дегизира или пък да пътува в багажника на някоя кола.

Щом пристигнаха в Солотърн, Романов нареди на шофьора да остави колата в центъра, после се разделиха, за да открият нещо за вероятния маршрут, избран от Скот. Разпитаха местните хора, но никой тази сутрин не беше виждал мъж, приличащ на Скот. Романов тъкмо се чудеше за коя ли граница се е запътил англичанинът, когато видя шофьора да рита футболна топка към едно малко момче. Изтича надолу по хълма и тъкмо щеше да му се скара, когато момчето се обърна и ритна топката към руснака. Той посрещна автоматично топката и я ритна силно покрай момчето направо във вратата. После се обърна към шофьора и тъкмо се канеше да му изкрещи, когато топката пак се появи в краката му. Той я вдигна ядосано и понечи да я хвърли настрани, но видя обнадеждената усмивка на момчето и вдигна топката високо над главата си. Момчето дотича при него и започна да скача към топката, но въпреки усилията си не можеше да я стигне.

— Виждал ли си непознати хора тази сутрин? — попита Романов на немски бавно и отчетливо.

— Да, да — каза момчето. — Но той не улучи вратата.

— Къде отиде? — попита Романов.

— Нагоре по хълма — каза момчето.

За негово разочарование Романов пусна топката и хукна да тича. Валчек и шофьорът го последваха.

— Nein, nein13 — завика малкото момче и затича след тях.

Романов се обърна. Момчето стоеше на мястото, където Адам беше опитвал да се качи на стоп, и сочеше към пролома.

Романов бързо каза на шофьора:

— Докарай колата! Трябват ми бинокъла и картата.

Шофьорът хукна, следван от момчето. След няколко минути мерцедесът спря до Романов. Шофьорът изскочи и му подаде бинокъла, а Валчек разгърна картата върху капака на колата.

Романов фокусира бинокъла и започна да оглежда далечните хълмове. След няколко минути бинокълът се закова на една кафява точица, която се катереше по най-далечния хълм.

— Пушката — сухо каза Романов.

Валчек изтича до багажника на колата и извади снайпер „Драгунов“ с оптически мерник. Сложи дървения приклад на дългото тънко оръжие и провери дали е заредено. После го намести удобно на рамото си и също фокусира Скот. Романов неумолимо следваше с бинокъл стъпките на Адам. Ръката на Валчек също полека местеше оръжието.