Фантом
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #9
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 978-954-357-279-3
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Фантом». Краткое содержание книги:
Преследван от призраците на дългогодишния полицейски опит, Хари отново избягва към Хонконг, като този път вярва, че ще остане там завинаги. Но се случва немислимото. Синът на единствената жена, която е обичал, е арестуван за убийство. Олег — отгледан от Хари, но и изоставен от него, се е забъркал с наркотици. Сега противоречивият инспектор трябва да се върне в Норвегия, за да докаже, че Олег не е убиец. Полицията отказва да го върне на служба и Хуле е принуден да навлезе сам в света на най-съсипващия наркотик, попадал някога на улиците на Осло.
А истината, толкова важна за Хари и Олег, се крие в налудничавия лабиринт на миналото…
— На чие име е резервацията? — попита с усмивка метр д’отелът.
Явно тук всичко се запазваше предварително.
Когато се обади в общинската администрация, секретарката, на която Хари попадна, отказа да му съобщи в кой ресторант ще обядва Исабел Скойен. Хари обаче блъфира, че в момента я чака в „Континентал“ и се пита дали уговорката им не се е отменила. Секретарката се задъха панически: как така „Континентал“, нали обядът щял да се състои в „Морско списание“!
— Не знам — призна Хари. — Може ли да вляза и да я потърся?
Метр д’отелът видимо се колебаеше, докато оглеждаше костюма му.
— Ето, видях я — кимна Хари и тръгна към салона, без да е изчакал окончателната присъда.
Разпозна лицето и телосложението, защото беше разглеждал нейни снимки в интернет. Стоеше облакътена на барплота, обърната с лице към залата за хранене. „Навярно чака мъжа, с когото се е уговорила да обядва“, предположи Хари. Осанката на Скойен му напомняше поведението на актриса пред стотици зрители. В погледите на мъжете от близките маси намери потвърждение на впечатленията си. Остър като брадва нос разсичаше на две половини грубоватото ѝ лице, но без да я загрозява. Исабел Скойен спадаше към традиционните хубавици. „Великолепни“ — казват за тях другите жени. Гримираните ѝ в черно очи със студени сини ириси ѝ придаваха хищния вид на вълчица, смекчаван донякъде от прическата ѝ: руса кукленска грива, спускаща се на кокетни спирали от двете страни на почти мъжественото ѝ лице. Но всъщност най-силният магнит за мъжките погледи беше стройната ѝ атлетична фигура: широки рамене, закръглен ханш. Впитите черни панталони подчертаваха стегнатите ѝ мускулести бедра. Пищните си гърди дължеше или на пластичен хирург, или на сутиен с повдигащ ефект, или просто на природата. Проверката в Гугъл показа, че Исабел Скойен се занимава с дресировка на коне в собствена ферма, има зад гърба си два разтрогнати брака — единия с финансов магнат, преживял четири звездни мига и три фалита, — участвала е в Националния шампионат на Норвегия по спортна стрелба, изявява се като активен кръводарител, озовала се е в епицентъра на политически скандал, след като изритала свой съпартиец само защото бил „голяма мижитурка“, и обожава да позира пред обективите по време на филмови и театрални премиери. Накратко: жена и половина.
Той привлече вниманието ѝ, докато се приближаваше към бара. Тя го гледаше спокойно като човек, който смята за свое неотменимо право да гледа когото си иска. Хари застана пред нея с пълното съзнание за десетките чифтове очи, вперени в гърба му.
— Вие сте Исабел Скойен.
Явно възнамеряваше да го отпрати с някоя суха реплика, но се отказа и наклони глава.
— В подобни скъпарски ресторанти повечето посетители са известни лица. А… — подхвана тя, докато погледът ѝ бавно се спусна по Хари — кой сте вие?
— Хари Хуле.
— Изглеждате ми познат. Да не са ви давали по телевизията?
— Беше преди години. Тогава нямах… — той посочи белега на лицето си.
— А, вярно. Вие сте полицаят, който залови онзи сериен убиец, нали?
Пред Хари се простираха два пътя. Той избра осеяния с по-малко обяснения.
— Същият.
— И с какво се занимавате сега? — попита тя с безразличие, а погледът ѝ се плъзна над рамото му и се устреми към вратата. Същевременно нацупи силно начервените си устни и премигна няколко пъти — за загрявка. Явно ѝ предстоеше обяд с важна особа.
— С продажба на дрехи и обувки — отвърна Хари.
— Личи си. Стилен костюм.
— И вашите ботуши си ги бива. „Рик Оуенс“?
Изгледа го, сякаш съвсем бе забравила за присъствието му и чак сега го забелязва. Отвори уста да му отговори, но нещо зад гърба на Хари привлече вниманието ѝ.
— Е, моят познат пристигна. Може пак да се видим някой път, Хари.
— Мхм. Надявах се да поговорим малко повече.
Засмя се и се наведе напред:
— Харесвам напористи мъже, но в момента е едва дванайсет на обяд, не съм близнала капка алкохол и вече имам компания. Желая ви приятен ден.
И се отдалечи с потракващи токчета.
— С Густо Хансен сте имали афера, нали? — попита тихо Хари.
Макар и от три метра, Исабел Скойен го чу: гласът му бе улучил точната честота и преодолявайки шума от обувки, гласове и нежния тембър на Даяна Крол, прониза тъпанчетата ѝ. Тялото ѝ се скова от напрежение. Обърна се.
— Звънили сте му четири пъти в рамките на една вечер, последния път в два без двайсет и шест след полунощ.
Хари седна на една от високите табуретки пред бара. Исабел Скойен измина обратно трите метра и се надвеси над него. Червената шапчица и Вълка, стрелна се в ума на Хари. Само дето в ролята на Червената шапчица виждаше не Исабел Скойен.