Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Крадецът - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Крадецът

Электронная книга - «Крадецът». Краткое содержание книги:

Габриел Алон реставрира църква във Венеция, когато италианската полиция се обръща към него относно заплетен и деликатен случай. Ексцентричният приятел на Алон — търговецът на произведения на изкуството Джулиън Ишърууд, се е натъкнал на ужасяваща сцена на убийство във вила край езерото Комо. Ако Габриел иска Ишърууд да бъде освободен от ареста дискретно, той трябва да намери убийците и да открие отдавна изчезнало платно на Караваджо.
1 ... 72 73 74 75 76 77 78 79 80 ... 148
Перейти на страницу:

— Какво откри там? — поинтересува се Алон.

— Малко дребни пари.

— Кой ги е изпуснал?

— Някой, който е бил разстроен от факта, че персите са били на път да завладеят Йерусалим. Очевидно е, че е бързал.

Ели протегна ръка и регулира ъгъла на падане на светлината на работната си лампа. Дъното на изкопа заблестя от вкопаните златни монети.

— Какви са? — попита Габриел.

— Тридесет и шест златни монети от византийската епоха и голям медальон с менора. Доказват, че на това място са живели евреи преди превземането на Йерусалим от арабите през 638 година. За повечето библейски археолози това би било откритието на живота им. Но не и за мен. — Лавон погледна Алон и добави: — Нито за теб.

Габриел погледна през рамо към дяланите камъни на стената. Година по-рано, в една тайна пещера на петдесет метра под повърхността на Храмовия хълм, двамата с Ели бяха открили двадесет и две колони от Соломоновия храм в Йерусалим, като по този начин бяха доказали категорично, че древното еврейско светилище, описано в „Царе“ и „Летописи“, действително е съществувало. Те също така бяха открили мощна бомба, която, ако бе избухнала, щеше да изравни със земята цялото свещено плато. Сега колоните се издигаха в добре охранявана изложбена сграда в Музея на Израел. Преди да бъде изложена, една от тях бе подложена на специално почистване, защото бе изцапана с кръвта на Лавон.

— Снощи ми се обади Узи — каза Ели след малко. — Той ми каза, че може да се отбиеш.

— Каза ли ти защо?

— Спомена нещо за изгубена картина на Караваджо и за компания, наречена „Ел Икс Ар Инвестмънтс“. Каза, че се интересуваш от придобиването ѝ заедно с останалата част от „Ивъл Инкорпорейтид46“.

— Може ли да се направи?

— Има ограничен брой неща, които могат да се направят отвън. В крайна сметка ще ти трябва помощ от някой, който може да ти осигури ключа за царството.

— Значи ще го намерим.

— Ние? — Когато Габриел не отговори, Лавон се наведе и започна да копае почвата около една от древните монети. — Какво искаш да направя?

— Точно това, което правиш в момента — отвърна Алон. — Обаче искам да използваш компютър и счетоводен баланс, вместо лопатка и четка.

— Тези дни предпочитам лопатката и четката.

— Знам, Ели, но не мога да го направя без теб.

— Няма да има никакво насилие, нали?

— Не, Ели, разбира се, че няма да има.

— Винаги казваш така, Габриел.

— И?

— Винаги има насилие.

Алон се пресегна и изключи лампата от захранването. Лавон поработи още малко в тъмнината. След това се изправи, избърса длани в панталона си и излезе от изкопа.

* * *

Заклет ерген, Ели Лавон държеше малък апартамент в йерусалимския квартал „Талпиот“, недалече от пътя за Хеброн. Те спряха там, колкото Ели да се преоблече в чисти дрехи, и след това се отправиха по Шаар Хагай към булевард „Цар Саул“. Като влязоха в сградата през задния вход, те се спуснаха по стълбите до третия сутеренен етаж и поеха по един коридор без прозорци, за да стигнат до врата с номер 456В. Стаята дълги години бе служила за склад, където се изхвърляха стари мебели и излезли от употреба компютри, и често бе използвана от нощната смяна за любовни срещи. Сега бе известна в цялата централа на булевард „Цар Саул“ като „Леговището на Габриел“.

Комбинацията за отваряне на шифровата ключалка бе цифровото изражение на рождената дата на Габриел, която се смяташе за най-строго пазената тайна на Службата. Докато Лавон надничаше през рамото му, той набра кода на клавиатурата и отвори вратата. Вътре чакаше Дина Сарид — дребна тъмнокоса жена, която се държеше като рано овдовяла. Жива енциклопедия, тя можеше да каже наизуст времето, мястото, извършителите и броя на жертвите на всеки терористичен акт, извършен срещу израелски и западни цели. Веднъж Дина бе казала на Алон, че знае повече за терористите, отколкото те самите знаят за себе си. И той ѝ бе повярвал.

— Къде са другите? — попита Габриел.

— Задържани са в „Личен състав“.

— Каква е пречката?

— Както изглежда, има бунт на шефовете на отдели. — Дина замълча, после добави: — Това се случва в една разузнавателна служба, когато се разчуе, че главният шеф няма да се задържи още дълго.

— Може би трябва да се кача горе и да поговоря с началниците на отдели.

— Изчакай още няколко минути.

— Колко зле са нещата?

— Изготвила съм списък на активисти на „Ал Кайда“, които развиват дейност в съседна Сирия — сериозни международни джихадисти, които трябва да бъдат извадени от играта завинаги. И познай какво се случва всеки път, когато предложа някаква операция?

вернуться

46

Алюзия за корпорацията на злия доктор Дуфеншмърц от американския анимационен сериал „Финиъс и Фърб“ на „Дисни Ченъл“. — Б.пр.

1 ... 72 73 74 75 76 77 78 79 80 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)