Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
Мария много добре знаеше това. Собственото ѝ проучване можеше да се смята за стъпка в тази посока. Каква беше етичната разлика между създаването на Баако в лаборатория и правенето на същото с човешкия живот?
Дейн Арно наруши настъпилата тишина:
— Но, генерал-майор Лау, вие сте открили нещо, което ви е насочило по този път. Нещо, което е достатъчно важно, за да рискувате да построите тайно този комплекс. Мога ли да попитам какво е то?
— Благодаря, че ми напомнихте, доктор Арно. Именно затова ви доведох тук. — Тя тръгна към стената срещу изхода. — Чували ли сте за връх Кайлиш в Южен Тибет?
— Non — каза той. — Не съм.
— Свещен връх в Хималаите, почитан както от индуистите, така и от будистите. Вярва се, че на него седи бог Шива в състояние на вечна медитация. Поклонниците се стичат там от векове. Преди осем години един тибетски пастир тръгнал да търси изгубена овца, попаднал на група пещери по склоновете му и отишъл при местен антрополог да му покаже какво е намерил.
Мария се огледа.
— И сте открили всичко това там?
— От онези пещери и от други, открити наоколо. — Дзяйин отиде до стената и сложи ръка на нея. Светна екран на скрит електронен четец на длани. — Но в първата пещера, открита от пастира, намерихме това.
В стената бавно се отвори скрит шкаф. Беше широк и дълбок, като голям ковчег. Вътрешността му се освети с мека светлина.
— Пастирът сметнал, че води антрополога в пещера на йети — обясни Дзяйин. — И може би не е сгрешил напълно. Може би костите, които намерихме там, са в основата на митовете за подобно създание, бродещо по снежните височини. Възможно е дори подобни пещери да са родили легендите за дремещия в планината бог. Но в крайна сметка истината се оказа много по-вълнуваща.
Дзяйин се дръпна настрани, за да могат Мария и Арно да видят находката. Дори Ковалски пристъпи напред да погледне. Френският палеонтолог ахна. Мария вдигна ръка към устата си, сподавяйки изненадата си.
В шкафа имаше напълно запазен човекоподобен скелет. По форма черепът бе забележително сходен с човешкия, само че с по-големи надочни дъги и двоен стреловиден гребен на темето. Но онова, което шокираше наистина, беше размерът на скелета. Тялото бе високо около два и половина метра, а черепът бе два пъти по-голям от човешки.
Това бяха кости на истински гигант.
— Това не може да е истинско — пренебрежително заяви Ковалски.
— Но е — с тихо благоговение каза Арно. — Виждал съм фрагменти от череп на този хоминид, но не и нещо толкова запазено. По-старата номенклатура класифицира такива останки като Meganthropus, или голям човек.
— Е, определението определено му пасва — промърмори Ковалски.
Арно продължи:
— Днес повечето палеоантрополози са възприели името Homo erectus palaeojavanicus и смятат, че този хоминид е произлязъл от наш по-стар прародител. Останки от тези особено едри потомци на Homo erectus са открити из цяла Югоизточна Азия.
— Колко е тежал този екземпляр, когато е бил жив? — попита Мария.
Отговори ѝ Дзяйин:
— Ако се съди по плътността на дългите кости и размерите на черепа, предполагаемото му тегло е между триста и триста и петдесет килограма.
Ковалски я погледна въпросително.
— Между шестстотин и осемстотин паунда — обясни Мария.
„Два пъти повече от типична горила“.
— Но доколкото мога да преценя — обади се Арно и погледна Дзяйин, — този екземпляр има няколко нехарактерни черти, различни от тези на типичния мегантроп.
Дзяйин кимна в знак на съгласие.
— Прав сте. Според сравнителното проучване, което направихме, този екземпляр е резултат от кръстоска между мегантроп и ранен човек. Затова го нарекохме Homo meganthropus. Тази преценка се потвърждава и от генома му, който разчетохме напълно.
Мария не можа да скрие шока си.
— Искате да кажете, че сте успели да извлечете годна за изследване ДНК?
— Точно така.
Мария се вгледа по-внимателно и видя няколко малки дупки от бургии по таза и единия пищял. Замръзна, понеже внезапно я осени. Почти изгуби дар слово. Генетиците и антрополозите вече бяха изказали хипотезата, че в генома на модерния човек има ДНК от трети хоминид и че най-вероятно става въпрос за неизвестен досега потомък на Homo erectus. Нещо повече, от изучаването на генетичния дрейф същите учени бяха предположили, че въпросното неизвестно племе е живяло някъде в централната част на Евразия.
Тя впери поглед в шкафа.