Вампирите и градът
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Иванова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вампирите и градът». Краткое содержание книги:
На екрана се появи снимка на покрива на пентхауса от въздуха. Дарси се изправи в стола си. Нервите й се опънаха. Слай махна пренебрежително.
— Не се тревожи. Помолих Бърни да й даде малко предварителни кадри. За „пръв поглед“, нали знаеш, много е добре за популяризирането на предаването.
— Ние от „На живо с неживи“ ще ви покажем ексклузивни първи кадри от най-горещото ново шоу на ДВК — продължи Корки. — Колко горещо ще бъде, питате вие? — засмя се тя. — Толкова, че ще ви се замъгли екрана, и сега ще ви покажем какво имам предвид. О, да, този мъж има моя глас за най-сексапилен в света.
На екрана се появи размазана картина, все едно операторът се опитва да фокусира върху нещо в далечината. Образът бавно се изчисти.
Дарси шумно си пое дъх.
— Да! — плесна се по бедрото Слай.
Картината беше леко неясна, защото беше снимано отдалеч в тъмното без достатъчно осветление. Но бе достатъчно ясна, за да й се допищи.
— Знаех си, че джакузито е страхотна идея — ухили се Слай. — Гледай само. Роклята пада. След това оня я хвърля в басейна.
Дарси потъна в стола си.
— Вече си го гледал ли?
— Ами да. Бърни ми го пусна снощи. Гледахме около десет минути. Ето това ми е любимата част — посочи той телевизора. — Сутиенът пада.
Дарси закри уста с шепи, за да не простене на глас.
— Оха, яко — обади се техникът, залепил очи за екрана.
Слай се обърна с усмивка към Дарси.
— Страхотно си се справила, Нюхарт. Щеше ми се само да е малко по-ясно. Някоя от бившия харем на Драганести ли е жената?
Дарси се сви като ударена.
— Нещо такова.
Божичко, това беше ужасно. Единственото, което я спираше да не избяга от сградата с писъци, скубейки косите си, беше фактът, че записът бе поразмазан. Достатъчно ясен, за да се различат две полуголи фигури, които се натискат в джакузито, но лицата не се виждаха добре. Слава богу. Засега беше в безопасност.
— Леле, страшна мацка е тая. Трябва да я поопозная, ако се сещаш какво искам да кажа — намигна Слай. — Кажи де, Нюхарт, коя е?
Глава 16
Дарси преглътна с мъка. Ако истината излезеше наяве, Слай вероятно щеше да я уволни от режисьорския стол и щеше да й предложи позицията на първата порнозвезда на ДВК.
— Мисля, че жената не знаеше, че я снимат.
— И какво от това? — почеса се по катинарчето Слай. — Била е в джакузито. Едва ли е очаквала да остане незабелязана.
— Има логика.
И тя щеше да се постарае да я запомни за в бъдеще. Макар че се съмняваше отново да преживее нещо толкова секси в дългия си, нещастен живот.
— Не мисля, че е редно да издавам името на жената без нейно разрешение.
— Ами редно е. Мога да я направя звезда. — Слай подаде картичката си. — Просто й я дай и й кажи, че искам да се срещнем.
— Непременно — обеща Дарси и пусна картичката в чантата си. — Сега трябва да работя, иначе епизодът няма да е готов за утре вечер.
— Добре. Постарай се — нареди Слай и излезе.
Дарси се върна на предаването на Корки с въздишка.
— Да се връщаме към работата.
Техникът дописа някаква бележка и я подаде.
— Може ли, такова, да предадеш това на жената от джакузито?
Дарси забеляза, че на бележката бяха написани името и телефонният му номер. Рик беше един от малкото смъртни, които работеха в ДВК.
— Нали знаеш, че е вампир?
— Да — отвърна той и отпи от кафето си. — И какво?
— Не мислиш ли, че може да е опасно да излизаш с вампир?
— Нали работя с всички ви. Не ми се виждате особено опасни — заяви и напъха половин поничка в устата си.
Горещият, леко кисел аромат, бе божествен. Дарси силно се изкуши, но последният път, когато опита истинска храна, не успя да я задържи.
— Искам само да се позабавлявам, а жената е яка мацка — обясни Рик и изгълта остатъка от поничката. — Пък и не търся постоянна връзка, сещаш се.
— Ясно. Не мислиш, че между смъртен и вампир може да има дълготрайна връзка.
— Ами не — призна той и облиза захарта от пръстите си. — Може ли да те попитам нещо?
Дарси кимна. Знаеше, че връзката между нея и Адам нямаше да просъществува. Просто не очакваше истината да боли толкова много.