Покоряването на шотландеца
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Покоряването на шотландеца». Краткое содержание книги:
За Брейдън МакАлистър се говори, че може да покоси врага с един удар и всяка жена с една-единствена целувка. Подтикван от мъжете, той се нагърбва със задачата да откаже Маги от глупавите й планове за осигуряване на мир. Но Маги е имунизирана срещу чувствените опити на Брейдън да я спре и скоро намеренията му се обръщат срещу него. Изведнъж клетвата, която е дал на себе си преди толкова време, никога да не отдаде сърцето си на някоя жена, е разклатена от привличането помежду им…
Ще успее ли Брейдън да опази душата си от пагубната омая на любовта… или Маги ще покори гордия шотландец?
- Да, любов моя! - простена той и затвори очи, за да се наслади на топлата, стегната горещина на тялото й, която го обгръщаше. - Това е.
Дишането му стана неравномерно и той я остави да поеме контрол над момента, докато тя изцеждаше тялото му с нейното.
Никога не се беше чувствал така.
Отваряйки очите си, той видя учуденото изражение на лицето й. Да, тя обичаше да контролира.
За да я задоволи, Брейдън се превъртя, без
да се отделя от нея.
Маги въздъхна, когато се озова отново върху него. Тя се втренчи с благоговение в него и на странното усещане за тялото му вътре в нея и между краката й.
Очите му бяха тъмни и изпълнени с нежност, когато се пресегна и обхвана гърдите й с ръце си. Тя покри ръцете му със собствените си после повдигна тялото си, отпускайки се върху мъжествеността му.
- Да - задъха се той - това е.
И тогава ръката му се върна, за да я докосне между краката, докато тя го яздеше здраво и бързо.
И в този момент, когато тя достигна до ръба, той се присъедини към нея.
Задоволена и изтощена, Маги се изтегна върху гърдите му и просто се радваше на усещането за ръцете му около нея, докато дъхът му разбъркваше косата й.
Брейдън наклони главата си назад, разтърсен от това, което се бе случило между тях. Усещаше огъня вътре нея, но никога не бе предполагал за дълбочината на страстта й.
По-лошото бе, че бе далеч от задоволяването. Ако не друго, я желаеше повече от когато и да е било. Защото сега, когато изпита любовта й, той знаеше, че наистина няма друга като нея.
И това дяволски го уплаши.
Маги повдигна глава, за да погледне към него.
- Нещо не е наред ли? - попита тя, свъсвай-
ки вежди обезпокоена.
- Не - прошепна той, прокарвайки ръце по гърба й. Всъщност не лъжеше.
В интерес на истината, нещата никога не са били по-правилни.
И също така, никога по-погрешни.
Докато се обличаха Маги усещаше колко напрегнат е Брейдън, чувстваше го дори в костите си и от този факт я болеше. Не искаше да го оставя сам в това.
- Брейдън - повика го тя, за да привлече вниманието му. - Искам да знаеш, че не съжалявам.
Лицето му стана още по-неумолимо от преди и тя можеше да прочете мисълта „ще го направя" в очите му.
Сърцето й се сви и тя се извърна. Така да бъде. Наистина не изпитваше никакви чувства към нея и сега желаеше да я забрави. В този момент на Маги й се искаше да бе останала в лагера. Би могла...
- Маги - отвърна Брейдън и я придърпа в
прегръдката си. - Не съм разочарован от теб -
прошепна той. - Разочарован съм от себе си. Не
трябваше да се възползвам. Вината е в мен.
Той наклони глава, за да може да погледне в очите й.
- Защо дойде при мен?
- Защото те исках. - Тя се протегна и докосна наболата по бузата му брада. - Аз не искам нищо от теб Брейдън. Не очаквам и да се държиш с мен по различен начин от преди. Бях любопитна, а сега вече знам.
Брейдън стисна зъби при думите й. Проблемът беше, че сега той също знаеше. Тялото му се съживяваше при всяко нейно докосване и при аромата на току-що измитата й плът. Все още я желаеше.
В действителност можеше да я обладае отново още в този момент. И това го плашеше. Плашеше го повече от каквото и да било друго досега. По-скоро би тръгнал гол в битка срещу цял английски гарнизон, отколкото да срещне лицето й сега. Само ако знаеше, че може да й има доверие.
Можеш да опиташ.
Колко лесно звучеше. Но последствията щяха да са твърде страшни. Нито една жена не струваше колкото живота му. Това беше убеждението, с което живееше и това беше единствената истина, която не би забравил.
Маги забеляза тъмнината в погледа му. Беше взел своето решение, можеше да го почувства. И съдейки по твърдостта на тялото му, то не предвещаваше нищо добро за нея или сърцето й.
Очакваше толкова много. В действителност очакванията й бяха високи. Сега беше време да запази достойнството
си. Повдигна се на пръсти и целуна нежно брадясалата му буза.
- Благодаря ти - прошепна тя в ухото му, след което се отдръпна от прегръдката му и се отправи към лагера.
Брейдън затвори очи, когато почувства как болката го прониза. Разбра посланието й и това го разкъсваше, той не бе мъж, който тя заслужаваше. Наведе се и вдигна плейда си от земята и го сгъна. Спомените го връхлетяха. Спомени за това как тя лежи гола върху него и се отдава напълно на сливането им. Беше невероятна. А той беше истински задник. Голям и арогантен задник, който трябваше да бъде изведен и бит от всеки един от братята й. Въздъхвайки, той се опита да забрави за това, докато вървеше обратно към лагера.
Нощта беше дълга за Маги, тя не можа да заспи. През цялото време се въртя, докато се опитваше да измисли най-подходящите думи за пред МакДъглас.