Харон: Дракон на прага

Разказах му набързо.

— Ясно. Да му се не види, мислех си, че ще ти стигне разсъдливост да останеш в градската управа, затова изобщо забравих за теб! Твърде зает бях да се пазя от стрелбата и да търся Мора. После се заплеснах да помагам на бегълците.

— А как ме позна още в първата секунда?

— По уа… тоест подредбата на микробите в мозъка ти. У всекиго е уникална. Нямаше как да забравя твоята, защото бяхме в една и съща сграда месеци наред.

— Тали, това заклинание наистина ли е вечно?

Той спря и ме изгледа.

— Нищо не е вечно, особено на Харон. Само че е много по-лесно да добавяш, отколкото да махаш, ако разбираш какво искам да кажа. Когато налагаш заклинание за преобразяване, предаваш цяла поредица указания на микробите в тялото на жертвата. После те се захващат да свършат възложената им работа. Извличат енергия от някакъв външен източник, макар още никой да не го е открил. Превръщат я във вещество, често с изумителна бързина, и така постигат промените.

— Да, но нали се променя не само формата? По дяволите, сега ми е нужен много по-здрав гръбнак — и го имам! Храносмилателната ми система е приспособена към потребностите на тялото. Да не споменавам, че пазя равновесие по коренно различен начин… и още милион дреболии, за да оцелее новото същество, в което се превърнах. Няма човек, способен да се сети за всичко това. Ами че за такова преобразяване едва ли ще стигне и цяла биомедицинска библиотека, свързана с най-добре оборудваната лаборатория!

— Искаш ли да чуеш истината? — попита ме той сериозно. — Предупреждавам те, това казваме далеч не на всекиго.

— Искам, разбира се!

— Просто ние самите нямаме и най-смътна представа за същността на процеса. Микробите явно научават основните неща от други като тях по планетата. Искат и получават информация по напълно неразбираем за нас начин — не забравяй, че това все пак е чужда форма на живот! Онова у теб, което те сближава с бунхарите, изглежда е копие на устройството на истински бунхар, предадено по неизвестен ни канал. Понякога дори усещаме тези информационни потоци. Само че какво става, ако липсва пълно съответствие, или както в твоя случай — трябва да се съчетае човек с бунхар… това е вече друго нещо. Самите микроби на Уордън не мислят. Повече приличат на машина, очакваща да бъде програмирана. Невъзможно е да имат съзнание, дори ако предположим, че всички съставляват единен организъм. Без команди са напълно пасивни.

Само кимах и запомнях. Накрая реших да се върна към по-тревожните лично за мен въпроси.

— Значи щом веднъж съм преобразен, няма мърдане…

— Горе-долу. Промените в теб са протекли за твърде кратък период, но за да бъдеш върнат в предишното състояние, ще са необходими много изтънчени манипулации и ще мине поне година. Първо, ще трябва да отнемем „дома“ на допълнителните милиарди микроби в теб, а инстинктът им за оцеляване е твърде силен. Второ, излишната маса трябва да се махне по някакъв начин и обикновено отново се превръща в енергия. Една дребна грешка или небрежност от бързане и… бум! Мъртъв си. Преобразяването е несравнимо по-лесно. Мисля, че сега се налага да се заемем поне със стабилизиране на състоянието ви. И при теб, и при Дарва заклинанието започва, образно казано, да се разнищва. Скоро ще загазите още повече.