Студена кръв
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #6
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 978-954-398-410-7
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Студена кръв». Краткое содержание книги:
- Не бързай да говориш така - поклати глава билкарят. - Доказано е, че много билки помагат в борбата с Антихриста! Не кадим ли тамян, за да прогоним нечестивия? Не помазваме ли с миро, за да измолим Божията помощ? Кои сме ние, за да знаем каква е неговата промисъл? Мислим си, че знаем всичко, че познаваме нещата, но далеч не е така!
- Съгласен съм! - кимна Климент. - Днес мнозина бъркат това, което им се иска, с това, което е в действителност. И може би тези, които казват, че вампирите бягат от чесън, имат право. Но се надявам да не ми се налага да проверявам на практика дали е така.
Еремия кимна и също се засмя.
- Радвам се, че не си тесногръд. Човек трябва да може да вижда цялата гора, а не само дървото пред себе си. Има време за молитва, време за наука и време за борба със злите сили. И за всяко от тях е нужен различен лек!
- Така е - съгласи се писарят, - но я ми кажи, братко Еремия, къде си научил толкова много за билките? Не искам да те обидя, но познаваш Гален, Парацелз и Хипократ по-добре отколкото Светите писания.
- Ха! Така е! - разсмя се отново лечителят. - Роден съм в Мизия, но ми се наложи да бягам оттам. Животът ми беше труден. Мъжете в селото винаги бяха на война, а тези, които се връщаха, най-често се прибираха сакати. Баща ми също пострада в една от битките. Кон му премаза крака, но за щастие костта зарасна без възпаления. Бяха я наместили накриво и ходилото му беше изметнато. Тогава за първи път си помислих, че, ако лекарят бе имал по-добри познания, животът на баща ми, а и на всички нас, щеше да е различен. Но такъв ни бил късметът - монахът замълча за миг. - После ни нападнаха печенеги и кумани. Знаеш как става - обикаляха наоколо, докато се убедят, че сме беззащитни, след което влязоха в селото и избиха всички - Еремия въздъхна. - Така загубих майка си и двамата си братя. Ние с баща ми оцеляхме случайно - същия ден отидохме в града да продаваме последната коза, която ни беше останала. След това дълго скитахме. Тръгнахме на юг, където е по-топло, а нощем зимите не са толкова студени. Обикаляхме много, захващахме се с всякаква работа - малко тук, повече там. Трудно си изкарвахме прехраната, никой не искаше да наеме куц мъж и малко момче - лечителят въздъхна отново. - Накрая стигнахме до остров Кос. Там се влюбих в две неща - в медицината и Христос.
- На добро място си попаднал - съгласи се писарят.
- Така е. Там още може да се види голямото светилище на Асклепий, а казват, че и Хипократ е бил от Кос. Както и да е - махна с ръка билкарят. - Няма да те отегчавам с подробности. Исках да помагам на хората. След това, което се случи със селото и баща ми, вярвах, че, ако човек знае достатъчно, може на спаси събратята си. Както тялото, така и душата!
- Със сериозна задача си се заел, братко.
Еремия вдигна рамена.
- Важното е, че попаднах на добри учители. Те ме въведоха в тайните на медицината. После обиколих малко из Северна Африка. Трябва да знаеш - арабите са невероятни лечители! Те гледат на човека по друг начин. Не търсят общото, а различното.
- В какъв смисъл?
- Ами, например, ако те заболи гърлото, лекарят ще реши, че си настинал и ще ти предпише сироп за гърло, нали така? И на всички ще даде един и същ.
Климент кимна в потвърждение.
- Арабският лекар няма да направи така. Той ще те прегледа най-обстойно и за едно и също може да предпише на различните хора различно лекарство. Защото, макар и да сме Божии чада, всеки от нас се различава с нещо от останалите. Затова харесвам Гален. Той препоръчва същото отношение. Първо да се установи какво липсва в човека - дали е прекалено сух, или прекалено студен, или прекалено горещ. И в зависимост от това какво няма да предпише от него. Защото и студеният, и топлият може да имат проблеми с гърлото, но причините за това да са различни! И съответно лекарствата трябва да са различни.
- Така е - съгласи се писарят. - Но как лекар като теб е попаднал от Северна Африка и Кос толкова далеч на север?
- Тук настина е доста по-студено, отколкото в Александрия - засмя се Еремия. - Както казах, на Кос освен тялото научих как да лекувам и душата. Станах ревностен християнин. Баща ми също, Бог да го прости - билкарят се прекръсти. - Накрая се пропи и колкото и да се опитвах, не можах да му помогна. Но това са стари неща... На Кос срещнах и други българи. Повечето бяха избягали от преследванията християни. След като ми разказаха на какви гонения са подлагани последователите на Христос, реших да не се връщам в България. Заминах за Африка, но после хан Пресиян умря, Борис се качи на престола и се покръсти - монахът замълча, потънал в собствените си спомени. - Отначало не можех да повярвам. Но сърцето ми беше останало там - в Мизия. Колкото и да беше хубаво и на островите, и в Африка, не можах да забравя родните равнини. Затова реших да рискувам и да се върна. Първо отидох в Берое, след това в Средец. Там се запознах с Велизар - мисля, че беше преди три години. Той тъкмо беше постъпил в манастира и беше дошъл в града да търси ръкописи за новата библиотека. Търсеше и лечител. Като разбра, че съм такъв, много се зарадва. Не му трябваше много време да ме убеждава да се подстрижа и да го последвам в „Свети Архангел Михаил“. Братята ме харесаха, лесно се вписах сред тях. Доверяват се на уменията ми, а аз на техните. Нито веднъж не съм съжалил за решението си, докато не започнаха убийствата. Но и сега не се оплаквам! Господ ни изпитва като Йов и иска да провери твърдостта ни!