За всичко се плаща

Бяха разказали на Арсен как тя седяла на дивана, цялата в черно, с вкаменено лице и мъртви, празни очи. Човекът, изпратен от Арсен, дълго се мъчил да се разбере с нея.

— Можете ли да ми обещаете — повтарял той, — че никога пред никого няма да споменете това, което казахте сега на мен?

— Моля? — питала Карина. — За какво говорите?

— За Тамара говоря, за Тамара Коченова.

— Какво да не казвам?

— Да не казвате на никого, че е подписала договор с „Интернефт“.

— Защо да не казвам? — отново тъпо питала тя, загледана някъде през прозореца.

— Защото аз ви моля. Нещо повече — ще ви платя добре за това. Разбирате ли ме, Карина?

— Моля? — сепвала се тя. — Не ми трябват пари. Трябва ми Герман. Вървете си, ако обичате.

— Във вашата фирма, в „Лозана“, някой друг знае ли, че сте търсили Тамара, за да я свържете с „Интернефт“?

— Моля? Какво? Не, не знам. Не си спомням. Идете си, моля ви.

И така — цели два часа. Когато станало ясно, че нищо няма да излезе от тези преговори, решението дошло от само себе си. Човекът, изпълнил това решение, не се тревожел особено за следите — предишната вечер били деветините за починалия съпруг на Карина и в жилището били влизали най-малко петдесет души: многобройни роднини, приятели и колеги на покойния, съседи от блока, приятелки на самата Карина. Иди, че разбери кои следи са от гостите и кои — от престъпника.

Утре Виктор щеше да си поприказва с момичетата от „Лира“ — да разбере дали някой е търсил Тамара. Момичетата се оказаха добро попадение — и двете имали в миналото конфликти с милицията. Разбра се, че Танечка имала зъб на милиционерите заради неколкократните й задържания от времето, когато се издържала с проституция, а Лариса я били разкарвали по участъци поради подозрение в съучастие, когато прибрали гаджето й за поредица въоръжени грабежи. Ето защо легендата на Виктор, че Федералната служба за контраразузнаване провежда много важна операция, а служителите на милицията се опитват да им попречат, незабавно е убедила момичетата от все сърце да съдействат на славните чекисти. Естествено — не безплатно. Вярно, той би могъл още първия път да се уговори с тях да му съобщят веднага, ако някой се заинтересува от Тамара Коченова, но за целта би трябвало да им остави телефонен номер. А това не биваше да се прави — знае ли човек какво може да хрумне на мадамите!

И тъй, за какво бе помолил клиентът? Да се затворят пътеките за издирване на Тамара Коченова. Подир Тамара тръгнал някой си Саприн, затова било желателно да се прикрият и неговите придвижвания. Танечка нямаше да каже, че тъмнокос синеок красавец е търсил Коченова, а Лариса — че за Тамара е питала Карина Мискарянц. Оставаше едно слабо звено — майката на Тамара, която очевидно вече е разказала на Тарадин за синеокия поклонник на дъщеря й. Но засега това не беше страшно. Поклонникът си е поклонник, в това няма нищо престъпно, още повече че то не дава нова посока на издирването — и тя не знае къде е Тамара.