Живот след живота

Тамара бе казала за Лена Белякова, че тя била взела от своите родители всичко най-добро, а недостатъците им избегнала. Например Андрей Сергеевич е човек целеустремен, с прекрасен интелект, инициативен и енергичен, но остър, дори грубоват, изобщо не умее да се разбира с хората, да прави компромиси и да отстъпва. Освен това той не смята за нужно да обяснява своите решения, просто ги съобщава и това обижда хората. А Лена при всичките тези положителни качества умее да общува с хората, умее да обяснява достъпно какво иска и как това може да се уреди, умее да слуша, да вниква в нещата, да застава на страната на събеседника си и да го разбира. От майка си — Вера Алексеевна, е взела мекотата, безграничното търпение и сдържаността, които толкова липсват на самия Бегорски.

Лена не обичаше Константин Еремеев и дори не се опитваше да скрие своята неприязън. Настя не бе забравила, че на въпроса кой в имението знае за нейната истинска задача тук, Бегорски бе отговорил: „Моите съпруги“, тоест Лена не би трябвало да знае, би трябвало да я смята за социолог, затова се постара да стигне до въпросите за Костя колкото е възможно по-незабелязано.

— Той не ми харесва — виновно се усмихна Лена, но гласът й прозвуча твърдо. — Някак двуличен ми изглежда.

— Защо смятате така?

— Разбирате ли, татко събираше за работа в клуба екип от съмишленици и мама като кадровик много стриктно следваше тази политика, с всекиго, който идваше да кандидатства за работа, разговаряше дълго, така че тук да работят само хора, които споделят татковата позиция, че след пенсионирането за човека трябва да започва истинска златна възраст. Това означава, че и с Костя е разговаряла дълго и щом е взела решение да го назначи, значи й е харесал, направил й е добро впечатление. А в действителност той не обича възрастните хора.