Нов патрул

— А за какво са всички тези достижения, при положение, че Санкт Петербург е бил построен върху кости, а в Съветския съюз не е можело да си купиш тоалетна хартия?

Арина се усмихна.

— Да, а още и европейските колонии в Африка и Азия, английските ограждания и разорения на селяните, американските роби на памучните плантации… и вечните кървави войни по целия свят. Отначало страната затлъстява и процъфтява — не я бъркай с народа, става въпрос именно за страната! После управляващите омекват, народът се отпуска и започва спокойният свободен живот. Римските легионери вече не маршируват по заповед на Рим, а спокойно загниват в някаква си Юдея. Аристокрацията предава пророците си, а народът — своите… Разликата е само в цената на курвите и в гастрономическите нововъведения. А наблизо вече израстват зли, гладни и свързани с единна жестока воля общности, които гледат на бившата могъща държава като на вкусен обяд. И тук вече има два варианта — или страната ще се разтърси и ще продължи да живее, макар че на народа няма да му стане приятно от това… или страната ще умре. Заедно с народа, естествено. Ще стане част от същата тази диктатура, от която е избягала и към която не е искала да се връща. Вечният кръговрат на сила и слабост, жестокост и мекушавост, фанатизъм и търпимост. Провървяло им е на онези, на които им се е паднало да живеят в началото на епохата на покой, когато и аристократите вече не са можели да насъскват кучетата си срещу простолюдието, и простолюдието не е отстоявало правото си да безделничи. Точно това се нарича златен век… само дето трае много по-кратко.