Невидими изчадия [bg]

Стъпка-пауза-стъпка.

— Не ти стига, че си най-добрата и най-красивата — продължава Еви. — Повечето хора, де да изглеждаха толкова добре като тебе, щяха да ходят по вода до края на живота си!

Стъпка-пауза-стъпка.

— Но не — нарежда Еви. — Ти трябва да унищожиш всички други.

Пожарът на втория етаж пълзи надолу по тапетите във фоайето, сватбените гости грабват палтата и чантите си и всичките се юрват навън с подаръците, среброто и кристала.

От килера се носи пляскането по задник.

— Млъкнете там вътре! — крясва Еви и отново се обръща към Бранди. — Може да ме тикнат за няколко години в затвора, но ти ще отидеш в пъкъла далеч преди мен!

Чува се как спусъкът щраква.

Пожарът пълзи по стените.

— Ох, божичко! Да! Исусе Христе! — крещи Елис. — Ох, Боже, свършвам!

Бранди млъква. По-голяма и по-хубава отвсякога, царствена, ядосана и обидена, сякаш всичко това е някаква огромна шега, Бранди Александър вдига великанската си длан и си поглежда часовника.

А аз сега ще стана единствено дете.

Можех да спра всичко в този миг. Можех да махна воала, да кажа истината, да спася човешки живот. Аз съм аз. Бранди е невинна. Ето моя втори шанс. Можех, преди години, да отворя прозореца на спалнята и да пусна Шейн вътре. Можеше да не се обаждам толкова пъти в полицията и да им разправям, че нещастният случай с него не е бил нещастен случай. Но ми пречи онази история как Шейн изгори дрехите ми. Как обезобразяването превърна Шейн в център на внимание. И ако сега махна воала си, ще се превърна просто в изчадие, в далеч не съвършена обезобразена жертва. Ще бъда единствено такава, каквато изглеждам. Истината, само истината и нищо друго, освен истината. Честността е най-скучното нещо на планетата Бранди Александър.

И Еви се прицелва.

— Да! — крещи Елис от килера. — Давай, здравеняко! Дай ми го! Стреляй!

Еви присвива око.

— Давай! — вие Елис. — Изстреляй го в устата ми!

Бранди се усмихва.

А аз не помръдвам.

И Еви прострелва Бранди Александър право в сърцето.