Убийте Райм [bg]

Сакс се върна в шерифството. Райм я посрещна с обичайното си мрънкане:

— Хайде, Сакс, помогни на горкия Бен да се справи с останалата апаратура и да се махаме.

Тя застана мълчаливо на прозореца. Накрая проговори:

— Райм.

Криминологът я погледна. Присви очи, сякаш изучава някакво веществено доказателство.

— Не ми харесва, Сакс.

— Какво?

— Никак не ми харесва. Бен, не така. Свали първо арматурата, после го опаковай.

— Арматура ли?

Бен се бореше с алтернативния източник на светлина.

— Статива — обясни Сакс и му показа как да го демонтира.

— Благодаря. — Бен започна да навива кабела на компютъра.

— Погледа ти, Сакс, това не харесвам. Погледа ти и гласа ти — уточни Райм.

— Бен, би ли ни оставил за минутка насаме? — помоли тя.

— Не, не може — възрази Райм. — Нямаме време. Трябва да опаковаме нещата и да се махаме час по-скоро.

— Само пет минути.

Бен погледна Райм, после Сакс и тъй като тя го гледаше умолително, а не гневно като криминолога, едрият младеж реши да изпълни нейното желание и излезе от стаята.

Райм се опита да сложи край на разговора.

— Сакс, направихме всичко, което ни беше по силите. Спасихме Лидия. Хванахме престъпника. Той ще се съгласи на споразумение и ще им каже къде е Мери Бет.

— Няма да им каже.

— Това не е наш проблем. Нищо повече не можем…

— Не мисля, че го е направил.

— Че е убил Мери Бет ли? Може би не, но…

— Имам предвид Били. Не го е убил той.

Райм тръсна гневно глава:

— Вярваш на бръщолевенията му за човека с тъмния гащеризон, така ли?

— Да, вярвам му.

— Сакс, момчето е нещастно и ти му съчувстваш. И аз му съчувствам, но…

— Това няма нищо общо със съчувствието.

— Права си, няма. Единственото, на което можем да вярваме, са веществените доказателства, а те показват, че няма никакъв човек с гащеризон и че Гарет е виновен.

— Веществените доказателства показват, че може би е виновен, Райм. Не го доказват. Уликите могат да бъдат тълкувани по много различни начини. Освен това аз имам някои собствени улики.

— Какви например?

— Той ме помоли да се грижа за насекомите му.

— Е, и?

— Не ти ли се струва малко странно хладнокръвен убиец да се тревожи за някакви си буболечки?

— Това не е доказателство, Сакс. Това е неговата стратегия. Психологическа атака, опит да спечели благоразположението ни. Момчето е умно, не забравяй. Висок коефициент на интелигентност, добри оценки. Погледни само какво чете! Научил е много неща от насекомите. А един от характерните им признаци е, че нямат морален код. Стремят се само да оцелеят. Това е научил от тях. Това е повлияло на развитието му.