![Черният флаг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/5/cherniyat-flag-bg-download.jpg)
Черният флаг [bg]
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 9789543892808
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черният флаг [bg]». Краткое содержание книги:
„Някога воювах в името на краля. Подчинявах се на хора с власт и богатство. Сега не служа на никого. Верен съм единствено на екипажа си. Заедно ще си върнем това, което по право ни принадлежи. С кръв и стомана ще се изправим пред могъщите. Капитаните ще проклинат флага ни, кралете ще се страхуват от него. Докато империите произвеждат богатства, ние ще сме там, за да ги обезкървим!“ Едуард Кенуей
Морето сияеше яркосиньо и корабите, закотвени в залива, сякаш се носеха върху сребриста пелена. За миг онемях пред красотата на водите и си спомних съкровищата, скрити в тях. Спомних си и Бристол — как стоях на пристанището и се взирах в океана, закопнял за богатства и приключения. Намерих приключения. Богатства? Е, докато бях на Провиденция „Гарванът“ не бе бездействал. Моряците ми бяха добавили нови трофеи в сандъците ми. Не бях богат, но не бях и беден. Най-сетне можех да се нарека състоятелен човек.
Но успеех ли да намеря Обсерваторията…
(Алчността, читателю, е погубила мнозина.)
Завързани на кея се поклащаха рибарски лодки и едномачтови кораби, но аз не се интересувах от тях. Спрях и се взрях през далекогледа, търсейки на хоризонта кораб, пренасящ роби — „Принцеса“. За миг спрях да се насладя на „Гарвана“, после продължих нататък. Подминаваха ме забързани граждани, търговци и войници. Испанци в сини туники и тривърхи шапки, преметнали мускети през рамо. Двама се шляеха с отегчен вид и разговаряха.
— Каква е тази суетня? Днес всички търчат, сякаш са им напъхали фитили в задниците.
— Под пара сме заради някакъв испанец. Тореадор или Торес. Или нещо подобно.
Тук бяха значи. Той и Роджърс. Бяха ли разбрали и те, че Мъдреца е на „Принцеса“?
Следващите думи на войника привлякоха вниманието ми.
— Знаеш ли какво чух? Губернатор Роджърс и капитан Хорниголд се включили в тайно общество. В Ордена членували французи, испанци и дори турци.
Тамплиери, помислих си и в същия момент забелязах Адевале да ми маха. Придружаваше го потен, нервен моряк. Работел, както се оказа, в Кралската африканска компания. Камата, притисната дискретно в ребрата му, го убеди да си развърже езика.
— Обясни му какво ми каза — подкани го Адевале.
Той ме погледна уплашено — като всеки на негово място, предполагам.
— Не съм виждал „Принцеса“ от осем седмици — каза. — Сигурно скоро ще доплава.
Пуснахме го и аз обмислих информацията. „Принцеса“ не беше тук… все още. Реших да останем. Да пусна моряците на брега, предупреждавайки ги да се държат прилично и да не привличат внимание.
Адевале ме дръпна настрани.
— Омръзна ми да преследвам фантазиите ти, Едуард. И на екипажа му писна.
Точно това ми трябваше. Брожение сред проклетия екипаж.
— Търпение, човече, близо сме — опитах се да го успокоя.
Междувременно ме осени идея. Да намеря Роджърс и Бенджамин.
Пообиколих пристана и ги открих. Тръгнах след тях, припомняйки си наученото от Мери. Стоях на разстояние и подслушвах разговора им с помощта на интуицията.
— Предупреди ли мъжете? — попита Удс Роджърс. — Нямаме време.
— Да — отговори Хорниголд. — Двама войници ще ни чакат на кръстопътя.
— Много добре.
А, телохранители. Къде ли се криеха?
Озърнах се. Не исках да ме изненадат. Хорниголд заговори отново:
— Ако не възразявате, сър, любопитен съм защо са ни необходими кръвните проби?
— Торес твърди, че са нужни, за да функционира Обсерваторията.
— Как така, сър?
— Поискаме ли да шпионираме… крал Джордж, да речем, ще ни трябва капка от кралската кръв. С други думи, малко количество кръв ни дава достъп до всекидневието на всеки.
Врели-некипели. Не им обърнах особено внимание, за което щях да съжалявам по-късно.
— И мен ли ще шпионира Торес? — поинтересува се Бенджамин. — Защото ми поиска кръв?
— И аз му дадох, капитан Хорниголд. Както и всички тамплиери. Предпазни мерки. Но не бой се, Торес изпрати нашите проби с кораб в Рио де Жанейро. Ще ги съхраняват в тайник. Няма да сме първите, наблюдавани от Обсерваторията, уверявам те.
— Да, сър. Плащам нищожна цена, предполагам, за всичко, което получих от тамплиерите.
— Именно.
Тогава забелязах телохранителите — ще ги нарека Главорез номер едно и Главорез номер две.
— Имаш ли нужда от помощ? — осведомиха се.
А, рекох си, за тези двамата, значи, става дума.
49.
Главорез номер едно бе левичар, но искаше да ме преметне, че действа с дясната ръка. Главорез номер две не беше кой знае какъв боец. Прекалено беше отпуснат. Смяташе ме за лесна плячка.