Лебедова песен [bg]

Автор: МакКаммон Роберт Рик
Год: 2019
Язык: болгарский
Год: Изток-Запад
ISBN: 978-619-01-0493-3
Переводчик: Коста Сивов
Жанр: Пост-апокалипсис

Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:

От автора на „Момчешки живот“ и „Границата“ Бестселър на „Ню Йорк Таймс“ Робърт Маккамън (р. 1952) е американски автор на бестселъри. Пише хоръри, трилъри, научна фантастика, фентъзи и исторически романи, а много от произведенията му са отличени с престижни награди като „Брам Стокър“, „Локус“ и Световната награда за фентъзи. Земята е опустошена от ядрена война между САЩ и Русия. Слънцето се е превърнало в бледо петно върху вечно покрития с облаци хоризонт. Няма ток, растителността е изчезнала, водата е отровна, а от небето вали сняг, примесен с пепел и сажди. Цялата планета бавно, но неумолимо замръзва в обятията на ядрената зима. Сред руините на някогашната цивилизация вилнеят зловещи болести, мутирали животни и армии от мародери, а онези, които са съумели да запазят човешкото в себе си, са принудени да се крият в убежищата си или постоянно да бягат. Но в този загиващ свят броди и нещо по-страшно от студа, по-смъртоносно от радиацията и по-лошо от анархията. То е древно и могъщо, има много лица и жадува да подчини всички оцелели, а после да танцува на гробовете им. И единственият, който може да го спре, е едно дете с необикновена дарба. Но дали силите му ще бъдат достатъчни, за да спаси човечеството? „Лебедова песен“ е епичен постапокалиптичен роман в духа на „Сблъсък“ на Стивън Кинг. Романът е отличен с „Брам Стокър“ и номиниран за Световната награда за фентъзи, а през 2018 г. зрителите на PBS (Обществената телевизионна мрежа на САЩ) го определят като една от 100-те най-любими книги на американците.
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли

Перейти на страницу:

Само дето вече нямаше такава и когато раздвижи ръката си, изпита изгаряща и разкъсваща болка и от раната отново потече кръв, която попи в превръзката.

Полковникът притисна наранената ръка към тялото си и стисна здраво очи. Повдигаше му се и имаше чувството, че всеки момент ще повърне или ще припадне. „Дисциплина и контрол — помисли си той. — Стегни се, войнико! Стегни се, проклет да си!“

„Когато отново отворя очи — каза си той, — тази каменна стена няма да е там. Ще минем по коридора и ще стигнем до склада с храната. Всичко ще е наред. Моля те, Господи… моля те, оправи всичко.“

Отвори очи.

Каменната стена все още беше тук.

— Някой да има пластичен експлозив? — попита Маклин, а гласът му проехтя в коридора. Това беше глас на луд човек; глас на човек, който беше попаднал на дъното на кална яма, а навсякъде около него имаше трупове.

— Ще умрем — констатира Мечо, който едновременно се хилеше и хлипаше, а в единственото му око проблясваше дивашки пламък. — Пред нас е най-голямата гробница в света!

— Полковник? — Това беше момчето. Маклин освети лицето му с фенерчето. То представляваше прашна, изцапана с кръв и лишена от емоции маска. — Имаме ръце.

— Ръце. Разбира се. Аз имам само една ръка. Ти имаш две. Двете на Мечо не струват пукната пара. Разбира се, че имаме ръце.

— Нямам предвид нашите ръце — отвърна спокойно Роланд. Беше му хрумнала една много добра идея. — Техните ръце. На онези там горе, които все още са живи.

— Цивилните? — Полковникът поклати глава. — Вероятно няма да успеем да намерим дори десет души, които да работят! А и погледни този таван. Виждаш ли пукнатините? Останалата част е на път да се срути. Кой ще иска да работи, когато това нещо виси над главата му?

— На какво разстояние се намира складът за храна от тази стена?

— Не знам. Може би пет-шест метра. Дори десет.

Роланд кимна.

— Ами ако им кажем, че са само три метра? И не споменаваме нищо за тавана? Мислите ли, че ще работят?

Маклин се поколеба. „Бива си го това хлапе — помисли си той. — Какво знае то въобще за нещата?“

— Ние тримата ще умрем — каза момчето, — ако не успеем да стигнем до тази храна. А няма да го направим, ако не накараме някой друг да свърши работата. Може би таванът ще падне, може би няма да падне. Ако падне, ние няма да сме отдолу, нали?

— Те ще разберат, че таванът е на път да се срути. Трябва само да вдигнат глави и да видят тези проклети пукнатини!

— Няма да могат да ги видят — отговори тихичко Роланд — в тъмното. Във вас е единствената светлина, нали? — В ъгълчетата на устата му се появи усмивка.

Маклин примига бавно. Стори му се, че вижда някакво раздвижване в тъмното над рамото на Роланд Кронингер. Премести с няколко градуса фенерчето. Войника сянка се беше навел с отпуснати ръце върху бедрата си. Беше облечен в камуфлажната си униформа и с шлема със зелена мрежа на него. Под черната и зелена камуфлажна боя лицето му беше с цвят на пушек.

— Хлапето е право, Джимбо — прошепна Войника сянка и се изпъна като струна. — Нека цивилните свършат цялата работа. Накарай ги да работят в тъмното и им кажи, че има само три метра до храната. По дяволите, кажи им, че са само два метра. Така ще работят още по-здраво. Ако проникнат — чудесно. Ако ли не… все пак са само цивилни. Пчелички. Животни за разплод. Нали?

— Да, сър — отговори Маклин.

— А? — Роланд забеляза, че полковникът гледаше някъде над дясното му рамо и говореше със същия меден глас, който бе използвал по време на делириума си долу в ямата. Огледа се, но, разбира се, нямаше нищо.

— Пчелички — каза Маклин. — Животни за разплод. Да. — Той кимна и отново премести поглед от Войника сянка към момчето. — Добре. Ще отидем горе и ще видим дали можем да намерим достатъчно хора за работна група. Може би неколцина от хората ми също са оцелели. — Спомни си, че сержант Шор избяга обезумял от командния център. — Шор. Какво, по дяволите, се случи с него? — Мечо поклати глава. — Ами с доктор Ланг? Жив ли е?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?