Красивите [bg]

Едва в последните десетина секунди си даде сметка колко голяма е реката и колко пълноводно и буйно е нейното течение. От време на време забелязваше тъмни обекти, които се движат по повърхността на водата.

Те ставаха все по-големи и по-големи.

Когато левитаторите на сърфа най-после се задействаха, ефектът беше като от затръшната в лицето и врата — ударът сплеска носа и, цепна долната устна и вкус на кръв внезапно изпълни устата й. Ръцете й бяха немилостиво извити от противоударните гривни, ускорението я залепи върху дъската и изкара въздуха от дробовете й като гигантско менгеме. Сега всяка глътка въздух се превърна в борба на живот и смърт.

Сърфът бързо губеше скорост, а реката продължаваше да расте пред очите й, превърнала се на огромно огледало, отразяващо сиянието на звездите, когато.

Пляс!

Сърфът удари водата като голяма разперена длан и едва не сплеска Толи, смаза гръдния й кош и предизвика експлозия от светлина и звън в главата й. После тя се озова във водата, а в ушите й нахлу глух рев. Пусна сърфа и загреба към повърхността с изпразнени от удара дробове. Насили се да отвори очи и зърна просветването на слаба светлина, успяла да проникне през тъмната вода. Едва успя да се пребори със силното течение и светлината постепенно започна да се приближава. Най-накрая главата й проби повърхността и тя изскочи отгоре, задавена от нахлулия в дробовете й въздух.

Реката ревеше в ушите й, а бързото течение пенеше водата наоколо. Толи запляска кучешката, а тежката раница се опитваше да я върне обратно на дъното. Дробовете й жадно поемаха въздух и тя кашляше силно при всяко вдишване, усещайки вкуса на кръв в устата си.

Завъртя се в кръг и си даде сметка, че прекалено добре е улучила целта — намираше се точно в средата на реката, на петдесетина метра и от двата бряга. Изруга и продължи да пляска с ръце и крака, очаквайки противоударните гривни да я измъкнат от водата.

Къде беше този сърф? Досега трябваше да я е открил.

Този път на магнитните левитатори им трябваше много време, докато се задействат — Толи очакваше неконтролируемото пропадане да спре, още докато е във въздуха, а не да се вреже във водата с такава скорост. Като размисли обаче, тя разбра какво се е случило. Реката се оказа много по-дълбока, отколкото предполагаше; напоеният слой се намираше дълбоко под повърхността, далече от безпомощно ритащите й крака. Спомни си как сърфът й понякога ставаше нестабилен насред реката в града, защото наносите от желязна руда бяха дълбоко и не можеха да осигурят на левитаторите необходимата мощ.

Значи е извадила късмет, че сърфът изобщо смекчи удара при приземяването. Толи се огледа. Твърде тежка, за да изплува, дъската сигурно беше потънала на дъното и силното течение я е отнесло надалече. Тя усили разпознавателния сигнал на противоударните гривни на километър разстояние и се заоглежда, очаквайки всеки миг носът на сърфа да пробие повърхността.