Кръстосан огън [bg]

Дени наблюдаваше улицата през бинокъла си.

— Изобилие от лисици в кокошарника тази вечер, не мислиш ли?

— Предполагам — отвърна Мич. — Аз мислех, че ще има стълпотворение от известни хора, а не разпознавам никого.

— Е, ти също си много известен напоследък, но никой не знае как точно изглеждаш — каза Дени.

Мич се усмихна.

— Така е, прав си. Печелиш точка.

Рам Емануел и съпругата му тъкмо пристигаха. Лидерът на малцинството в Камарата на представителите и временният президент на Сената се бяха появили заедно преди минута за крайно необходимата обща снимка насред напрегната законодателна сесия.

Всеки излизаше от колата си, пресичаше червените плочки на тротоара — може би шест крачки, не повече — и се озоваваше под стъклената козирка пред главния вход на театъра.

Най-после, в осем без десет, Дени забеляза онзи, когото търсеше. До тротоара спря къса лимузина „Мерцедес“.

Шофьорът излезе, заобиколи автомобила, за да отвори вратата, и почитаемата Корнелия Съмърс се появи в полезрението.

— Ето, Мич, на десет часа. Дълга синя рокля, излиза от мерцедеса.

Точно зад нея се изправи съдия Джордж Понти. Двамата се спряха точно колкото трябваше, за да помахат самоуверено на журналистите и зяпачите, събрани зад полицейските заграждения на тротоара. Дори от разстояние Дени забеляза, че двамата се чувстваха неловко в тази обстановка.

— Номер две е с прошарената коса и смокинга.