Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Моят чичо Осуалд [bg]
Моят чичо Осуалд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Моят чичо Осуалд [bg]

Электронная книга - «Моят чичо Осуалд [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисля, че сега е моментът да ви разкажа как точно станах богат. Защото, макар тези дневници да са замислени като история на изкуството на прелъстяване и на радостта от секса, те все пак биха били непълни, ако не се спомене нещичко и за изкуството да се правят пари и произтичащите от това удоволствия…“ „Отново започва да ми се иска да почета паметта на чичо си Осуалд. Става въпрос за покойния Осуалд Хендрикс Корнелиус, разбира се — познавача, бонвивана, колекционера на паяци, скорпиони и бастуни, любителя на операта, експерта по китайски порцелан, прелъстителя на жени и без съмнение най-големия развратник на всички времена. Славата на всеки един от знаменитите съперници за тази титла избледнява позорно, когато досието му бъде сравнено с това на чичо Осуалд. Особено тази на бедничкия Казанова…“ „Страхотен смях!“ — Дейли Телеграф.
1 ... 71 72 73 74 75 76 77 78 79 ... 88
Перейти на страницу:

В портативния ми контейнер за течен азот сега имаше сламки от Пучини, Рахманинов, Щраус, Фройд, Айнщайн и Ман. Върнахме се отново до Кеймбридж, за да разтоварим ценния багаж.

Уърсли беше във възторг. Той вече отлично разбираше, че се готви нещо наистина голямо. Всички бяхме във възторг, но аз нямах намерение да си губим времето с тържествени настроения. Поне не за момента.

— Докато сме тук — разпоредих се аз, — ще обиколим някои от английските момчета. Утре започваме.

Джоузеф Конрад беше може би най-важният от тях, затова го посетихме пръв. Отидохме до дома му — Капел Хаус, Орлстоун, Кент в средата на ноември или ако трябва да бъдем абсолютно точни, на шестнайсети ноември 1919 г. Вече споменах, че не ми се иска да давам детайлни описания на всичките ни посещения, от страх да не започна да се повтарям. Няма да наруша това правило, освен ако не се появи нещо наистина сочно и забавно. Срещата на Ясмин с Конрад не беше нито сочна, нито забавна. Тя беше рутинна, въпреки думите на Ясмин след това, че Конрад бил един от най-милите хора, които е срещала.

От Кент подкарахме към Кроубъро в Съсекс, където изненадахме мистър Х. Д. Уелс.

— Не е лош — каза Ясмин на излизане. — Доста помпозен и авторитетен, но иначе много приятен. Знаеш ли кое е странното при великите писатели? Всичките изглеждат толкова обикновени. В тях няма абсолютно нищо, което да ти загатва за гениалността им, както е при художниците например. На един велик художник някак винаги му личи, че е велик художник. А великият писател обикновено прилича на касиера в завод за сирене.

От Кроубъро се спуснахме до Ротингдийн, пак в Съсекс, за да се отбием при мистър Ръдиард Киплинг.

— Космато малко педерастче — беше единствения коментар на Ясмин по въпроса.

Петдесет сламки от Киплинг.

Вече бяхме влезли в ритъм и на следващия ден съборихме сър Артър Конан Дойл в същото графство на Съсекс. Беше толкова лесно, колкото да откъснеш зряла черешка. Ясмин просто позвънила на вратата и казала на прислужничката, че е от издателството и трябва да предаде някои важни книжа на писателя. Веднага я пуснали в кабинета му.

— Как ти се видя мистър Шерлок Холмс? — попитах я аз.

— Нищо особено. Поредният писател с тънък молив.

— О, чакай — казах аз. — Следващият по списък също е писател, но се съмнявам, че ще ти се види скучен.

— Кой е той?

— Мистър Бърнард Шоу.

Трябваше да минем през Лондон на път за Ейот Сейнт Лорънс в Хафърдшър, където живееше Шоу и по пътя поразказах това-онова на Ясмин за този самодоволен литературен клоун.

— Първо на първо, той е заклет вегетарианец. Не яде нищо друго, освен сурови зеленчуци, плодове и зърнени храни. Имам сериозни подозрения, че няма да приеме шоколадчето.

— Какво предлагаш да направим, да му го дадем в морков?

— Какво ще кажеш за една репичка?

— Ще я изяде ли?

— Най-вероятно не. Затова по-добре да опитаме с грозде. Ще купим чепка хубаво грозде от Лондон и ще го натъпчем с праха.

— Така вече ще стане.

— Трябва да стане! Тоя няма да мине без праха.

— Защо? Какво му е?

— Никой не знае.

— Не практикува ли благородното изкуство?

— Не. Той не се интересува от секс. Държи се като някакъв скопен петел.

— О, ужас.

— Той е един длъгнест, бъбрив скопен петел с невероятно голямо самомнение.

— Това значи ли, че машинарията му не работи?

— Не съм сигурен, да ти кажа. На шейсет и три е. Оженил се на четирийсет и две, за да има кой да му прави компания, не за нещо друго. Никакъв секс.

— Откъде знаеш?

— Не знам. Но това е общото мнение. Той самият веднъж казал: „Аз не съм имал сексуални отношения с жена, докато не навърших двайсет и девет години“.

— Малко късничко.

— Съмнявам се, че въобще е и имал. Много известни жени са го преследвали, но безуспешно. Мисис Пат Камбъл, страхотна актриса, казала за него: „Той е едно нежно цвете, без нито един бодил“.

— Харесва ми това.

— Диетата му има за цел единствено да подпомага умствената му дейност. „Съвсем открито заявявам — писал веднъж той, — че от човек, който се храни с уиски и мъртви тела, не може да се очаква да работи добре.“

— В сравнение с друг, който се храни с уиски и живи тела, предполагам.

Много остроумна беше нашата Ясмин.

1 ... 71 72 73 74 75 76 77 78 79 ... 88
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)