Мъртва като теб [bg]

Последва младия мъж по коридора, а стомахът му вече наистина завря. Мислите му препускаха. Чудеше се какво точно беше свършил последните няколко дни, че да идват да го търсят.

Коридорът наистина създаваше усещането, че си в църква — беше дълъг, с извита арка в края. Стъкленият офис на приемната беше точно до него. Отвън стояха двама мъже. По костюмите и обувките им личеше, че са ченгета.

Единият беше слаб и висок като прът за фасул, с къса, права коса, която сега беше доста рошава; приличаше на човек, който не е спал нормално от месеци. Другият беше черен, с бръсната глава — гола като метеорит. Спайсър смътно го познаваше отнякъде.

— Дарън Спайсър? — попита черният.

— Да.

Мъжът извади служебната си карта, но Спайсър не си направи труд да я огледа.

— Детектив-сержант Брансън от главно управление на полицията в Съсекс, а това е моят колега детектив Никол. Дали бихме могли да поговорим?

— Днес съм доста зает — отвърна Спайсър. — Но май ще мога да ви вместя.

— Много мило от твоя страна.

— Да, ами аз съм си мил. Особено с полицията. — Той кимна, подсмръкна и добави: — Така де.

Доброволецът отвори врата и ги покани да влязат.

Спайсър прекрачи в малка стая за срещи, в която имаше маса, шест стола и голям прозорец с витраж в дъното. Седна и двамата детективи се настаниха срещу него.

— Май сме се срещали вече, а, Дарън? — попита Брансън.

Спайсър се смръщи.

— Ми може. Изглеждате ми познат. Опитвам се да се сетя откъде.

— Аз те разпитвах преди три години, когато беше задържан за няколко кражби с взлом. Арестувахме те за грабеж и непристойно поведение. Вече спомняш ли си?

— О, да, просветна ми.

Той се ухили на детективите, но те не отвърнаха на усмивката. Мобилният на рошавия започна да звъни. Той погледна номера и тихо отговори.

— Сега не мога, ще ти звънна — промърмори и пъхна телефона в джоба си.

Брансън извади бележник и го отвори. Вгледа се в него за момент.

— Пуснали са те от затвора на двайсет и осми декември, нали така?

— Да, точно така.

— Искаме да поговорим с теб за действията ти оттогава.

Спайсър подсмръкна.

— Ами, работата е там, че не си водя дневник, нали ме разбирате. Нямам и секретарка.

— А, няма проблеми — отвърна рошавият и извади малка черна книжка. — Аз имам тук един календар. Този е за миналата година, а имам и друг — за тази. Ще ти помогнем с датите.

Много мило от ваша страна — отвърна Спайсър.

Нали затова сме тук — отзова се Ник Никол. — Да сме мили.

Да започнем с Бъдни вечер — започна Брансън. — Разбрах, че тогава са те пуснали за един ден от затвора със свободен режим „Форд Опън“, работил си по поддръжката в хотел „Метропол“, докато не са те освободили условно. Така ли е?

— Да.

— Кога за последно ходи в хотела?

Спайсър се замисли за миг.

— На Бъдни вечер.

— Ами на Нова година? — попита Глен Брансън. — Къде беше тогава?

Спайсър се почеса по носа, после пак подсмръкна.