Мистерия в “Елингам” [bg]

— Определено да — каза той, докато се изправяше.

Изтупа дрехите си с длан.

Ели се заклатушка по пътеката. Бе много по-пияна, отколкото предполагаше Стиви в началото. При Ели никога нищо не бе ясно.

— Хайде — каза Джанел на Стиви, — да я хванем под ръка.

Джанел застана от едната й страна, после изчака Стиви да мине от другата.

— Сега да повървим заедно — каза Джанел. — Нали нямаш нищо против?

— Да повървим заедно — изфъфли Ели. — Защо не. Заедно. Заедно!

Поддържането на Ели изправена изискваше все повече и повече усилия.

— Знаеш ли — каза тя на Стиви, издишвайки в лицето й топъл винен дъх, — той ми каза да взема Рута. Той я взе, взе я.

— Добре — каза Стиви.

— Той обича изкуството. Повече, отколкото някои си мислят.

— Добре.

Дейвид крачеше отстрани, мушнал ръцете си дълбоко в джобовете. Явно заради факта че бе нокаутиран от Ели, нямаше нищо против Стиви и Джанел да се оправят с нея.

— Хей, Нейт, ти разбираш. Ти пишеш. Ясно ти е.

— Да — потвърди Нейт.

— Правиш това, което виждаш в главата си.

Тя опита да се потупа по главата, но не успя заради здравата хватка на Джанел.

— Вода — каза Джанел. — Трябва ни вода! А после кафе. И баня! Да, банята е добра идея!

— Баня! — промърмори Ели. — Ти разбираш! Вие всички разбирате! Без Стиви. Ти разбираш ли, Стиви?

— Разбирам — отвърна Стиви, макар че нямаше представа за какво говори Ели.

Успяха да внесат Ели вътре, без да забележи Пикс. Джанел се зае да напълни ваната. Знаейки, че за Ели къпането с дрехите не е нещо необичайно, те я накараха да влезе облечена във ваната.

Ели престана да дърдори, само отпиваше съсредоточено от кафето си. Беше в задоволително състояние няколко часа по-късно, когато дойдоха полицаите. Джанел, Нейт и Стиви вече бяха разпитани.

Всъщност Дейвид мина пръв. Разпитът, който се проведе в стаята му, продължи десет минути.

— Какво те питаха? — поинтересува се Стиви.

— Дали знам нещо за плана на Хейес. Споменавал ли е той нещо за тунела и за сухия лед. Е, не е. Тогава аз бях тук, двамата с Ели пушехме трева. Последното не го казах, а не знам тя какво ще каже, но предполагам, ще се разбере.

Ели бе поизтрезняла и не спомена за тревата. Сподели, че е учила в компанията на Дейвид.

След това умората от тежкия ден като че ли налегна всички едновременно. Обитателите на „Минерва“ поседяха известно време в дневната, после един по един се прибраха по стаите си. Ели си тръгна първа, последваха я Джанел и Нейт. Дейвид лежеше в хамака и се полюшваше леко.

— Значи, мислиш, че родителите ти ще те принудят да напуснеш училището?

— Ако не те, то училището — отвърна Стиви.

Дейвид изпъна краката си и платът на хамака се разтегна.