Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]

— Не ти ли харесва тук?

— О, не, не е това. Тук наистина е прекрасно! Знаех, че орбиталните светове са красиви, невероятни, но такова нещо не съм си представяла — звездите, луната, — имам предвид цялото това великолепие, тези блестящи стъклени стени, фантастичните гледки на всяка крачка и този въздух — толкова е свеж, че съм като пияна, Марти. Никога не съм дишала такъв въздух — хвърли му тя отнесен и същевременно извинителен поглед. — Толкова съм възбудена, че направо ми се вие свят. Сякаш всичко наоколо ми е някакъв сън. О, Марти, така съм развълнувана, че ме доведе. Поръчай ми едно чисто уиски, моля те.

Слава богу. Започна да се посъживява най-после.

Енрон положи усилия да й се усмихне. След като щракна поръчката за напитките на компютъра, той се пресегна през масата, хвана ръката й, погали я нежно и я стисна. Намигна. „Довечера — помисли си той — ще оближа всеки милиметър от великолепното ти огромно тяло, ще те побъркам от секс, ще те чукам по шейсет различна начина. А утре сутрин ще потърсим приятелчетата ти, твоите хитри приятелчета от Лос Анджелис, които се крият някъде наоколо, възнамеряват да хвърлят стария генералисимус в кофата за боклук и да завладеят това местенце. И когато ги открием, твоя Давидов и останалите…“

Докато я галеше, оглеждаше напосоки масите зад нея от чисто любопитство. Неочаквано видя една личност, чието присъствие крайно го озадачи.

Я виж ти кой бил тук! Безокият унгарец от „Киоцера“!

Пръстите му се свиха конвулсивно. Йоланда изскимтя от болка и изненада и дръпна ръката си. Погледна го като втрещена.

— Извинявай — каза той.

— Какво има? Нещо не е наред ли?

— Не. Нищо особено. Но видях нещо много интересно. Не се обръщай, Йоланда. Просто стани и се разходи. Все едно че ти се пикае или нещо такова. Попитай келнера за тоалетна. И хубаво се оглеждай, но без да те забележат. Мъжът на третата маса зад нас, гледа към мен. Веднага ще разбереш кого имам предвид.

Направи точно както й беше поръчал. Енрон я проследи с очи, наблюдавайки бавната й вълнообразна походка, полюшването на бедрата й и потрепването на огромните й месести бутове. Докато подминаваше унгареца, лактите й леко се дръпнаха назад, сякаш през тялото й премина електрически ток, и походката й за миг се вдърви. За невнимателното око реакцията й би останала съвършено незабележима. След което тя продължи, а свободно спускащата се около тялото й рокля се олюляваше величествено около нея, докато изчезна в отдалечения край на двора.