След погребението
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #29
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петрушка Томова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «След погребението». Краткое содержание книги:
Всички се сепнаха от тези нейни думи, а Мод попита с плътния си глас:
— Какво искаш да кажеш, Розамънд?
— Ами някой я е фраснал, не е ли така?
Грегъри Банкс й възрази сопнато:
— Станало й е лошо и е паднала.
Розамънд се изсмя.
— Тя ли ви каза топа? Не бъди наивен, Грег. Разбира се, че са я фраснали.
Джордж също я смъмри:
— Не бива да говориш такива неща, Розамънд.
— Глупости — отвърна Розамънд. — Какво друго може да е? Всичко се връзва. Детектив търси улики из къщата, чичо Ричард е отровен, леля Кора убита със секира, на мис Гилкрист подхвърлят парче сватбена торта с отрова, а сега леля Хелън я удрят с някакъв тъп предмет. Ще видите, че това ще продължи, докато избият всички до един. Накрая ще остане само той — убиецът, искам да кажа. Но аз няма да се оставя да ме убият.
— А защо ще иска някой да те убива, хубава Розамънд? — попита я с несериозен тон Джордж.
— О, защото знам твърде много, разбира се — отвърна тя.
— Какво знаеш? — попитаха почти едновременно Мод Абърнети и Грегъри Банкс.
Розамънд ги възнагради с ангелската си усмивка:
— Наистина ли искате да знаете? — продължи невинно тя. — Хайде, Майкъл.
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
1
В единадесет часа Еркюл Поаро свика импровизирано събрание в библиотеката. Присъстваха всички. Поаро огледа замислено лицата на хората, насядали в полукръг срещу него.
— Снощи — започна той — мисис Шейн ви съобщи, че аз съм частен детектив. За себе си се надявах да запазя своя… camouflage, как да кажа… — още известно време. Но няма значение Днес или най-късно утре — щях да ви съобщя истината. Моля, слушайте внимателно какво ще ви кажа сега. Аз съм известна личност в моята област — много известна личност. Всъщност моите дарби са несравними!
Джордж Кросфийлд се ухили и каза:
— Само така, мосю Понт… не, Поаро беше, нали? Чудно, че не съм чувал за вас.
— Не е чудно, тъжно е! — възрази му строго Поаро. — Уви, днес образованието куца. Учи се само икономика, нищо друго — и как да се изкарват тестове за интелигентност. Но да продължа. Аз съм дългогодишен приятел на мистър Ентуисъл…
— А, значи той е в дъното на цялата работа.
— Може и така да се каже, мистър Кросфийлд. Мистър Ентуисъл се разстрои много от смъртта на своя стар приятел, мистър Ричард Абърнети. А особено го разтревожиха думите, казани в деня на погребението от сестрата на мистър Абърнети — мисис Ланскне. Думи, произнесени от нея в тази стая.
— Абсолютна глупост. Съвсем в стила на Кора — обади се Мод. — Мистър Ентуисъл би трябвало да е достатъчно мъдър да не й обръща внимание.
Поаро продължи:
— Мистър Ентуисъл се разтревожи още повече след… хм… съвпадението, ако мога така да се изразя, със смъртта на мисис Ланскне. Той искаше само едно — да се увери, че тази смърт е била наистина съвпадение. С други думи, искаше да се увери, че Ричард Абърнети е умрял от естествена смърт. За тази цел ме упълномощи да извърша нужните разследвания.
Настъпи мълчание.
— И аз ги извърших…
Никой не отронваше дума.
Поаро отметна назад глава и продължи:
— Eh, bien, вие всички ще се зарадвате да научите, че в резултат от моите разследвания нямаме абсолютно никакво основание да смятаме, че мистър Абърнети не е умрял от естествена смърт. Нямаме никакво основание да смятаме, че той е бил убит! — Поаро се усмихна и разпери ръце тържествуващо. — Добра новина, нали?
По изражението на лицата им едва ли би могло да се приеме, че е така. Бяха се втренчили в него и всички, с изключение на един, го гледаха с недоверие и подозрителност.
Изключението бе Тимъти Абърнети, който кимаше глава в знак на решително съгласие.
— Разбира се, че Ричард не е бил убит — рече сърдито той. — Така и не разбрах кому бе хрумнало това. Цялата работа дойде от Кора и глупавите й шеги. Наумила си е била да ви сплаши. Да се позабавлява. Може да ми е сестра, но истината е, че си беше смахнато, горкото момиче. Е, мистър… как ви беше името… Радвам се, че проявихте здрав разум и стигнахте до правилно заключение, макар че, мен ако питате, Ентуисъл твърде много си позволява. Да ви упълномощава да идвате тук и да надничате и ровите из къщата! А ако смята хонорарът ви да е за наша сметка, ще му заявя, че няма да я бъде. Ама че дебелоочие! Да го е молил някой? Кой е Ентуисъл, та да се разпорежда? Щом роднините не са имали съмнения…
— Но ние имахме, чичо Тимъти — прекъсна го Розамънд.
— Това пък какво значи? — погледна я Тимъти сърдито изпод свъсените си вежди.
— Да, имахме съмнения. Какво ще кажеш за леля Хелън тази сутрин?