Спирала
- Автор: Ремик Анди
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спирала». Краткое содержание книги:
Там, където армиите са безсилни срещу самотен убиец, съществува тайна организация, известна като Спиралата.
Призванието й е да води подмолна война срещу всяка религиозна и политическа принадлежност.
Агентите й изпълняват тайните си мисии по целия свят във вечната битка за оцеляването на цивилизацията.
Но сега е атакувана самата Спирала. И ако тя загине, светът ще загине с нея.
— Сигурен ли си?
Джем пак кимна.
— Не изглежда ли малко… очукан?
— Казва се Сали. Монгрел е летял с нея през Втората голяма война в Залива. Сам е унищожил тридесет и пет танка с нея и е успял да я прибере у дома за чай и понички.
— Но… — започна Слейтър.
— Какво?
— Повредена е!
— Повредена? Само драскотини. — Джем се усмихна, по-скоро се озъби. — А и да не си очаквал нещо друго? Да не сме дошли тук да се забавляваме и да си изберем чисто нова машина? И така, искам, щом наредя, двамата с Ники да се качите вътре. Виждате какво е изпълнението на пилотската кабина, нали? Добре. Качвате се, пъхате този ключ, завъртате го два пъти по часовниковата стрелка и натискате петте зелени бутона на таблото. Схвана ли?
Слейтър се намръщи.
— Не оправи ли нещата, Джем? И не чакаме ли Свещеника?
— Да, да. Оправих нещата с Монгрел. Това са ключовете, а стартовата последователност я пазя ето тук. — Той се почука по главата. Издуха дима с безочлива усмивка и потупа Слейтър по гърба. Огромният здравеняк не помръдна. — Колкото до Свещеника, той нещо закъснява. Не можем да го чакаме тоя смахнат шибаняк.
— Закъснява ли? — избоботи Слейтър. — Или ние сме подранили?
— Зависи от гледната точка — отвърна Джем. — Виж, Слейтър, Спиралата я блъскат отляво, отдясно и в центъра. Трябва да разберем какво всъщност става. При това бързо. Това бе най-близката база с достъп до подобна техника.
Слейтър се огледа. На лицето му бе изписана вина. Другите летателни апарати — предимно едномоторни чесни, няколко лиърджета и двойка апачи като „Сали“ от времето на войната — бяха пръснати из почти пустото летище. В далечината се виждаха джипове. Цялата активност като че ли бе съсредоточена около един огромен хангар, в който през Втората, световна война се бяха пазили изтребители, а сега бе собственост на Спиралата и приютяваше нейния частен въздушен флот.
Слейтър погледна към небето. Трупаха се тежки облаци и вятърът обещаваше дъжд.
— Не знаех, че можеш да управляваш хеликоптер — подозрително каза той.
— Аз съм всестранно развита личност. Къде се дяна Ники, по дяволите? Ако не побърза, Свещеника сигурно ще дойде преди нея. А не искаме тъкмо това.
— Ники се появи, тичаше по настилката. Носеше пакети. Хвърли ги в краката на Джем, дишаше тежко.
— С готовност ми дадоха продоволствията. Всички са паникьосани. Някои от навигационните системи на Спиралата са престанали да функционират. Загубата на Спирала_Н също не е допринесла за оправяне на положението. Но щом провериха идентификацията ми с ЕКуба, всичко беше тип-топ. — Тя се усмихна и погледна подозрителния Слейтър. — Какво има?
Слейтър посочи Джем.
— Знаеш ли, че може да лети?
Ники поклати глава.
— Не. И какво от това?
— Не му вярвам.
— Не е и необходимо, сладурче. Просто го остави да ни измъкне оттук. Почва да става малко заплашително с онези маскирани копелета, дето избиват нашите и взривяват щаб-квартири.
— Хайде — каза Джем и хвърли фаса. Димът се изниза през ноздрите му. Стъпка фаса и се загърна в дългото си кожено палто. — Да действаме.
Слейтър и Ники забързаха към апачито и се качиха. Джем заобиколи очуканата от войната машина, изрита стоперите пред гумите, качи се в кабината и се настани на пилотското място. Включи запалването и двойния турбинен двигател. Моторът зави, после изрева и Джем се ухили като дете, открило нова играчка, която е смятало за изгубена.
От притъмнялото навъсено небе започнаха да падат дъждовни капки.
— Надявам се, че знае какво прави — каза Слейтър, когато апачито се раздруса.
— Сигурна съм, че знае — усмихна се малко неуверено Ники.
— Хайде! Да видим на какво е способно това бебче. Камъс 5… идваме!
От сумрака, поне със 190 км/ч, по издълбаната писта се понесе очуканото старо волво на Свещеника; черен дим се извиваше като дъх на дракон от широкия ауспух. Колата поднесе и се плъзна, после спря пред апачито, като вдигна стена от пръски.
Свещеника се измъкна от волвото, пъргаво преодоля разстоянието до хеликоптера — стискаше Библията, тежкото му расо се развяваше — и се покатери в кабината. Посрещнаха го три празни погледа.
— Добра работа, чада мои, че сте се събрали тъй рано. Радвам се да видя, че слугите Божи са тъй нетърпеливи да напълнят волята Му.
— Да — каза Джем, като се спогледа с Ники и Слейтър. — Тъкмо загрявахме двигателите.
— И сега загрели ли са? — меко попита Свещеника.
— Вече да.
— Слава на небесата. Тогава какво чакаме? Напред, християни! Да открием източника на тази напаст.
Двигателите на апачито изреваха мощно и вертолетът се издигна над пистата, завъртя се два пъти около оста си и рязко полетя нагоре. После зависна, завъртя се отново на 270 градуса, късият му отсечен нос се насочи надолу и машината полетя в проливния дъжд.