Катрин
- Автор: Франц Карол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тихомира Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Катрин». Краткое содержание книги:
Следващата трудност бе делото да мине на закрито заседание на съда, без публика и членове на семействата. За голямо облекчение на Джон този проблем се разреши сравнително лесно. Почти всички хора не желаеха да изваждат кирливите им ризи на показ и на практика публичните дела за развод по-скоро бяха изключение, отколкото правило.
Деветнадесета глава
„Шест месеца! Каква загуба на време!“ — помисли си Джон, когато стъпи отново на кея в Ню Йорк.
Беше с приповдигнат дух от бързо уредения развод, а парите се оказаха много полезни в това начинание. Беше се наложило да подкупи всички, свързани с делото. С Елизабет направи честно споразумение. Средствата му значително намаляха, но си струваше.
Вече беше свободен да поиска ръката на Кати и имаше намерението да го стори незабавно.
Джон взе файтон и нареди да карат направо във „Форбис Ексклузив“. Влезе в салона усмихнат и сигурен, че ще види отново нея и сина си. „Този път — мислеше си той, — няма да изляза от тук с празни ръце. Ще й предложа да се омъжи за мен и детето ни ще има истинско семейство, в което да порасне.“
Джон пристъпи до бюрото за регистрация и попита дали може да види госпожица Камерън. Чиновникът го помоли да почака и излезе. След няколко минути той се върна и придружи Джон до личния кабинет на господин Форбис.
— Добро утро, сър — поздрави Джон. — Аз съм Джон Камерън. Бих искал да разговарям с Катрин Камерън.
— Съжалявам, господин Камерън, но Кати не е вече тук.
Това бе единственото нещо, за което не бе помислил.
— Какво? Къде замина? Кога?
Сърцето му заби лудо и той усети, че всеки миг ще загуби контрол над себе си и ще се втурне да претърсва лично цялата сграда, напълно уверен, че самата тя е наредила да го излъжат. Къде би могла да отиде? Нямаше нито семейство, нито настойник. Той не повярва.
— Не зная — отговори господин Форбис. — Бих искал да ви помогна, но аз самият не зная къде е тя. Напусна внезапно преди няколко месеца, без да съобщи новия си адрес.
Джоел Форбис издърпа най-горното чекмедже на бюрото си и извади един плик.
— Това беше донесено от куриер преди три седмици. Беше придружено от бележка до мен да ви го предам, ако я потърсите тук. Наистина бих искал да ви кажа повече, но това е всичко, което аз самият знам.
Джон стана и излезе, без дори да благодари на бившия покровител и работодател на Кати. Той не си беше направил труда да й съобщи за намерението си да се разведе и да я помоли да се омъжи за него, защото бе огорчен от явното й желание да отгледа детето им сама, а не заедно с него. Той не се съмняваше в нейните чувства към него и затова бе приел, че няма да е трудно да я убеди да приеме бащата на Торн за свой съпруг, когато това е възможно.
Той разкъса плика и хвърли бърз поглед по редовете. Бележката беше писана неотдавна.
Джон, скъпи мой. Отведох Торн далеч от Ню Йорк, за да му осигуря подходяща атмосфера, в която да расте. Вече не се налага да изкарвам сама прехраната си и така съм свободна да бъда майката, от която детето най-много има нужда. За мен е истинско удоволствие да бъда с него по цял ден и не бих сменила този живот с нищо друго на света. Знам, че няма да те видя вече и това ме успокоява. Не можех да действам по друг начин. Това беше единственият изход, макар и да ми причинява болка. Моля те, позволи ми двамата с Торн да живеем далеч от теб и аз повече няма да ти искам нищо. Не го направих прибързано, огледах връзката ни много пъти и почти бях решила да приема великодушното ти предложение. Но разбрах, че двамата заедно не бихме могли да дадем на нашия син това, от което след време ще се нуждае най-много — вярата, че е бил желан и отгледан от почтени родители. Единствено аз знам, че той е извънбрачно дете. Реших, че ще му го кажа, когато бъде достатъчно зрял: за да разбере, че баща му е умрял преди неговото раждане.
С най-добри пожелания за бъдещо щастие, аз оставам убедена, че ще се съобразиш с желанието ми.