Обсебването на Елейзабел Крей
- Автор: Удинг Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Хинкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обсебването на Елейзабел Крей». Краткое содержание книги:
Карвър пропусна неприятния коментар покрай ушите си.
— Изправени сме пред армия, много по-многобройна от самите нас. Няма смисъл да се занимаваме с по нискостоящите. Да се заемем с генералите.
— Братството — каза Кейтлин. — Мислиш ли, че не ни е хрумнало досега? — Тя махна с ръка над главата си, сочейки към външния свят.
— Знаеш ли къде се намира Тач? — попита Карвър.
— Аз зная — обади се момчето-дявол Джак, влизайки в стаята през вратата, безшумен като привидение. Точно него Карвър бе чул да тропа в другата стая, но нямаше представа с какво се занимаваше. Явно Крот бе свикнал момчето-дявол да влиза и излиза по всяко време. — Сигурно можете да предположите. Стария квартал. Ядрото на вихрушката.
— Знаем — каза Кейтлин раздразнено. — Очевидно е. Не е нужно дори усещане за вештици, за да разбереш откъде идва цялото това нещо. Освен това смятам, че вече си направил Пророкуване, за да се увериш.
— Така е.
— Чудесно — каза Крот. — А дали някой от вас случайно е помислил за това как ще стигнем до Стария квартал, при положение, че след изминаването на миля по земята е невъзможно да останеш жив.
— Това е и моето виждане — заяви Кейтлин и се облегна назад на стола си.
— Небеса, да не би вече да сте се предали? — Карвър изглеждаше изумен и скочи на крака. — Никога не съм виждал мъже и жени, които да се предават толкова лесно! Дойдох тук с предложение за начин да се стигне до Стария квартал. Дали някой от вас ще желае да го чуе? Или може би предпочитате да обявите положението за безнадеждно и да се откажете?
Последва момент на неловка тишина. Дори Крот се почувства по детински глупаво в песимистичното си настроение.
— Как ще го направим? — Таниел прекъсна тишината с мрачен поглед. Той стискаше зъби, изпълнен с решимост. Откакто Елейзабел бе изчезнала, той бе като буреносен облак и всяка негова мисъл бе насочена към това как да я открие. Но точно тогава бяха нападнали вештиците и те бяха принудени да останат там и да защитават Кривите улици. Кейтлин нямаше да се справи без него. Но ако Елейзабел бе… не, той дори не смееше да си го помисли.
— На запад оттук е станцията на улица „Каледония“ — започна Карвър. — Кривите улици стигат почти дотам. Ако успеем да стигнем до нея, можем да минем по подземните тунели на метрото и да стигнем до парка Финсбъри.
— Искаш да вземем небесен кораб? — попита Крот, невярващ на ушите си. — Искаш да минем под земята?
— Не казвам, че не е опасно — защити се Карвър. — Но можем да се справим. Под земята няма толкова много места, откъдето да дойдат вештици. Изпратих телеграма и ангажирах пилот, той ни чака там. Летището на парка Финсбъри все още се държи от войниците, поне засега. След това ще прелетим над Стария квартал. Предполагам, че не много вештици могат да летят.
— Не мисля, че те разбрах правилно, Карвър — каза Крот. — Това, което предлагаш, ми изглежда като самоубийство.
— О, не драматизирай толкова, Крот — скастри го Кейтлин. — Това е най-доброто предложение досега. Съгласна съм.
— И аз ще дойда — заяви Таниел.
— Всички ще дойдем — каза момчето-дявол с дрезгавия си глас. — Елате в тази стая.
Озадачени, те станаха и го последваха до стаята, от която самият той бе дошъл. Там светлината на една газена лампа позволяваше да се види един кръг, на-чертан с тебешир на пода. Наблизо лежеше чанта от еленова кожа, а в кръга бяха разпръснати камъни за гадаене. Бяха плоски, бели и овални. На всеки един от тях имаше знак, издълбан и нарисуван с черно мастило.
— Знаеш ли за камъните? — попита той задъхано.
— Малко — отвърна Кейтлин, след което му пошушна: достатъчно, за да разбера дали ти ги познаваш. Камъните за гадаене представляваха стар рунически ритуал и таро, сложна система от символи, която създаваше картини с изключителна сложност, когато се комбинираха. Но за разлика от руните и тарото, те бяха твърде специфични и не подлежаха на широко тълкуване. За шарлатанин или аматьор не означаваха абсолютно нищо. Необходимо бе дълго обучение, за да се овладеят и всеки един от тях имаше свой Ритуал. Кейтлин нямаше особено доверие на момчето-дявол, тъй като бе твърде млад.
Джак приклекна до тебеширения кръг. Косата му бе разпиляна върху незрящите му очи. Като че ли нямаше никакъв проблем да намери пътя, макар че не можеше да вижда.
— Вижте — започна той. — Тази руна, паднала в тази посока, е свързана с другата. Кралят и неговото Момче. Това сме аз и ти, господарю Крот. Това тук е знак за Ловците, ориентацията му спрямо останалите означава две. Това сте вие, Таниел и Кейтлин. Има още три: Войник, Идиот и Жертва. Детектив Карвър, Арманд и Елейзабел. Той отметна кичур коса от мръсното си лице и посочи другаде в кръга.