Лицето на измамата
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: Ив Дънкан #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лицето на измамата». Краткое содержание книги:
Отвори телефонното си тефтерче и набра номера, който Тимуик й бе дал преди три седмици. Вдигнаха на третото позвъняване.
— Мистър Фиске? Никога досега не сме разговаряли, но мисля, че е време да го направим.
Глава 16
Кенесо Стейт Юнивърсити
11:50 часа
— Хванах го! — Ив стисна още по-здраво термосната кутия, в която бе поставено шишенцето с ДНК. — А сега да се махаме оттук. Не можем да си позволим да се бавим повече.
— Достатъчно ли е? — попита Логан.
— Точно. — Обърна се към Кеслер. — Къде предлагаш да го отнесем, Гари?
— Едва ли бихте желали да рискувате да се появите в някой от известните центрове?
Младата жена поклати глава.
— Но искате място с бляскави препоръки?
Ив кимна.
— Дънкан, ти си невероятно взискателна жена. И освен това си голяма късметлийка, че аз самият съм толкова невероятен, та да отговарям на абсурдните ти изисквания. — Понижи театрално глас. — Познавам един човек.
— Не искам човек. Искам лаборатория.
— Ще се задоволиш с Крис Телър.
— И кой е този Крис Телър?
— Мой бивш студент, получил стипендията „Макартър“. Блестяща личност. Прави изследвания върху медицинската страна на ДНК, но тъй като трябва и да се храни, миналата година отвори малка лаборатория в Бейнбридж, Джорджия. Регистрирана е като център за медицински, а не за съдебни изследвания.
— Звучи добре.
— Безупречно е. Човек ще рече, че цял живот съм се занимавал с конспирация. Крис приема поръчки за определяне профила на ДНК само когато трябва да си плати сметките, но е абсолютно акуратен. Трябва ни резултат още от първия опит. Не знам дали ще мога да извлека повече ДНК от черепа.
Ив кимна замислено.
— Бейнбридж, о’кей. Ще го отнеса там и ще…
Гари тръсна глава.
— Аз ще го направя. Каза, че трябва да бързате. А и на мен той ще се съгласи да помогне като на колега.
— Но аз ще отида с Джо. Телър не може да откаже на полицията.
— Може, ако в момента се е заровил в някакво изследване и не иска да го прекъсва. Просто ще препоръча на Куин да отиде другаде. Можем да разчитаме на по-голяма отзивчивост, ако съм и аз.
— Твоята работа е свършена — настоя Ив. — Време е да отидеш някъде край морето и да си починеш за известно време. Не мога да искам от теб да правиш каквото и да било повече, Гари.
— Не съм те чул да искаш, но аз решавам кога съм си свършил работата. Да не би да се опитваш да ме минеш?
— Опитвам се да те запазя жив.
Кеслер взе от ръцете й термосната кутия и тръгна към вратата.
— Трябва да се отбия у нас, за да взема дрехи и някои вещи.
— Гари, това е лудост! Остави ме…
— Искаш ли да ми помогнеш? Иди да намериш ДНК, която Телър да сравни с нашата ДНК. — Отвори вратата. — Ако желаеш да ме следваш до Бейнбридж, тръгвай веднага. Аз отговарям за тази ДНК, Ив.
— Гари, послушай…
Той вече бе излязъл от лабораторията и Ив забърза след него.
— Какво става? — намеси се Джо. — Къде отива той?
— В някаква лаборатория за изследване на ДНК в Бейнбридж. Успя да извлече ДНК от черепа. Казах му, че аз ще се заема оттук нататък, но той държи да действа лично.
— Твърдоглавец. — Куин заслиза по стълбите. — Аз ще го направя, Ив.
— Не — изникна и Логан. — С Ив ще последваме Кеслер до Бейнбридж. Ти отиваш при сестрата на Чадборн, Милисънт Бабкок.
— Предполагам, че ще искаш материал за сравнението на ДНК?
— Да, но дори да съвпада с този от черепа, ще бъде само индикация, не и доказателство в съда. Ще имаме нужда и от ДНК, извлечена директно от Бен Чадборн. Двамата със сестра си са били много близки. Той е отсядал многократно в дома й по време на предизборната си кампания и сигурно й е изпращал картички за рождени дни. Върху пликовете несъмнено са се запазили следи от слюнката му. Или, ако е оставил дрехи в къщата й, по тях може все още да има някой косъм.
— А как, според теб, ще се добера до тези малки спомени?
— Ти решаваш.
— Къде живее сестрата на Чадборн?
— Ричмънд, Вирджиния.
— Както виждам, изобщо не се опитваш да ме изтласкаш от сцената.
— Този път не. Имаме нужда от ДНК за сравнение. Колкото по-бързо я получим, толкова по-скоро ще свърши всичко това.
Куин се поколеба и заяви:
— О’кей. ДНК на Чадборн и на сестра му. Какво ще ви трябва от нея? Кръв?
— Засега слюнката ще свърши работа — намеси се Ив. — Но материалът трябва да бъде замразен и изпратен веднага.