Порно

И така, връщам се вкъщи за пръв път от дни наред. Анди трябва да е на училище и се надявам, че Али е излязла. Да, апартаментът е празен, така че се тръшвам в големия, изкорубен фотьойл, пускам касетата на Алабама 3 и започвам да припявам. Върху мен скоква Запа — котаракът, единственото същество на света, което не ме съди. Преглеждам някои неща, които оня ден си записах в библиотеката на Лийт. Влязох да се скрия от дъжда, но се задържах и доста време си водих бележки за историята. Мотото на Лийт е „Постоянствай!“ и точно това би трябвало да направя. Пускам телевизора без звук и поливам малко цветята, надявайки се, че Запа не е ровил пак голямата юка.

Но денят е наречен за лошо, да бъде един шантав, кофти ден. Защото на вратата се звъни и когато отварям направо съм като треснат от гръм.

Лично дивият котак стои пред мен. Чудя се, кога е излязъл, после сърцето ми сякаш се откъсва и тупва някъде из гръдния ми кош, защото, защото, какво ли е казал Сик Бой. Не мога и дума да продумам, но дивият звяр се усмихва и аз намирам езика си.

— Франко, радвам се да те видя, човече. Кога излезе?

— Вече съм навън от три шибани седмици — вика той и без да пита се промъква край мен вътре. Обувките му тракат по пода, целите в метал, значи и гледам да не издраска паркета, че Али ще се побърка заради хазяина, който е някакъв шантав маниак, човече.

— Не си губих времето, вярвай ми. Уредих се с пичка само няколко часа след като излязох. Чукам за Шотландия, копеле — разправя ми той. — А ти какви ги дробиш? — вика, а лицето му става едно такова кисело. — Пак си на шибания хероин, а?

Когато гледаш право в окото на тигъра, братко, по-добре да не шикалкавиш, да не шикалкавиш прекалено много, значи.

— Всъщност не, човече, но още си броя дните, полека лека, значи. От сума си време не съм помирисвал.

— Гледай и да не помиришеш, че до гуша ми дойде от шибани наркомани. Искаш ли една линийка кока?

— Ъ-ъх… ъ… — не знаех какво да кажа, човече. Аз никога не знам.

Бегби приема това за „да“ и вади пакетчето. Изсипва бая прашец, значи и макар да не си падам много по коката, викам си, трябва да го направя от чисто протоколни причини, значи. Само с мярка обаче, нали. Една линийка няма да ми навреди кой знае колко.

Франко започва да приготвя дозите.

— Разбрах, че си бил на топло в Пърт — вика той. — Ебати скапаният пандиз. Липсваше ми, тъпо копеле такова — разправя той с малка усмивчица, което приемам, значи, че просто съм липсвал на котака, а не че не съм бил в пандиза с него.

Какво да кажеш на такова нещо?

— И на мен ми липсваше, Франко, човече, ама добре изглеждаш, в добра форма, значи, трябва да ти се признае, човече.

Той потупва стегнатия си като камък корем.

— Да-а, не си губих времето вътре, здраво поработих, не като някои тюфлеци. Сега обаче ми се връща щедро, да знаеш, на сто процента — казва той и прави огромна линия. — Забих една млада пичка, живеем в Уестър Хейлз, но ще се местим на Лорн Стрийт. Няма да гния в Хейлз, я! Тя е много точно гадже и така — казва той прокарвайки ръка по стъкления часовник-коте. — Вярно, с дете е, така да се каже. Ходила с някакъв копелдак, дето се прави на много отворен. Ама му разбих мутрата. Копелето трябва да се радва, че се отърва само с това. Бях отседнал при майка ми, но там не се издържа, не спира да каканиже за шибаната Елизабет и нещастника, с който излиза — разправя Франко, който вече е набрал скорост от коката и изстрелва сричките като АК–47.