Домът на надеждата
- Автор: Стийл Даниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Борисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домът на надеждата». Краткое содержание книги:
Бил бе изцяло погълнат от собствения си гняв и разочарование.
— Ще дойдеш ли за Деня на благодарността и догодина? — с явен интерес попита Джейми.
— Така смятах, но сега не съм толкова сигурен — рязко му отговори Бил и веднага се намрази заради грубостта си. Присегна се, докосна ръката на Джейми и сниши глас, за да не го изплаши. — Съжалявам… Просто съм много разстроен.
— Мегън се държа грубо с мама — констатира Джейми. — А също и Ани. Те не те ли харесват?
Детето изглеждаше тъжно заради своя по-голям приятел. Лиз забеляза как Бил сърдито стисна зъби, преди да отговори.
— Предполагам, че не. И точно в това е проблемът, нали?
Въпросът му бе насочен към Лиз, която отчаяно се опитваше да го успокои и да му вдъхне малко увереност.
— Предполагам, че съм persona non grata в този дом и е много наивно от моя страна да вярвам, че това положение все някога ще се промени. Мегън съвсем ясно и точно охарактеризира нещата в началото на обяда — аз не съм техен баща и никога няма да бъда.
— Никой не очаква това от теб — възможно най-спокойно го увери Лиз. — Достатъчно е само да им бъдеш приятел. Никой не иска от теб да запълниш мястото на Джак — тихичко довърши Лиз, опитвайки се да се пребори със собствените си сълзи.
Бил я изгледа сърдито.
— А може би аз искам точно това, Лиз. И може би точно тук се крие проблемът. Защото аз наивно се заблуждавах, че мога да се превърна във важен за семейството ви човек и няма да бъда вечно възприеман като натрапник, като някакъв негов второкласен заместник. Но Мегън вече даде отговор и на този въпрос. За нея аз съм… как точно го каза? Слабоумник и грубиян.
— Тя просто се опитваше да те предизвика…
Лиз се стараеше да бъде справедлива по отношение на децата си, но не можеше да пренебрегне и лоялността си към него. В резултат на възникналия скандал се бе озовала в много трудно положение.
— Е, мисля, че се справи чудесно. Всъщност — Бил се изправи и остави салфетката си на масата — май трябва вече да си дадем малко почивка. И ти, и аз. Мисля, че е време да се връщам на работа.
— Мислех, че днес почиваш — отбеляза Лиз.
Изглеждаше разстроена и объркана. Нали той лично й бе казал, че е свободен за празника. И тя го бе поканила да празнува с тях.
— Така е, но въпреки това ще отида на работа. Там поне зная какво се очаква от мен. По всичко личи, че семейните сбирки, особено пък в празнични дни, не са най-силната ми страст.
В действителност той се бе справил чудесно, но положението бе такова, че просто нямаше никакъв шанс да успее. И Бил си даваше сметка за тава. Още в самото начало бе станало ясно, че не би могъл да излезе като победител от тази ситуация.
Погледна към Лиз, но никой от двамата не се помръдна. Тя обаче съзнаваше, че с тях става нещо ужасно, макар и двамата да се страхуваха да го изрекат на глас.
— Благодаря за вечерята, Лиз. Ще ти се обадя. — Без да изрече и дума повече, той излезе през входната врата и я затръшна с все сила след себе си.
Джейми, който вече бе изял своето парче пай, вдигна поглед към майка си и отбеляза:
— Той забрави да ми каже довиждане. Сърдит ли ми е?
— Не, миличък. Сърдит е на мен. Сестрите ти се държаха много грубо с него.
— Ще ги напляскаш ли?
Лиз се усмихна на въпроса. Никога не бе удряла децата си и нямаше намерение да го стори и сега, макар че предложението на Джейми определено й допадаше.
— Не, но някой май трябва да го стори.
— Дядо Коледа ще напълни чорапите им с въглища — сериозно заяви Джейми, но Лиз само се усмихна печално.
Потреперваше при мисълта, че Коледа наближава. Тогава се навършваше една година от смъртта на Джак. А Лиз вече знаеше със сигурност, че при никакви обстоятелства не би могла да включи Бил в плановете им за празника. Бе се поучила от болезнената сцена, на която бе станала свидетел преди малко.
Двамата с Джейми почистиха масата, след което Лиз се качи на горния етаж, за да поговори с дъщерите си. Питър бе при тях, а Мегън очевидно бе плакала.
— Мразя го! — злобно заяви тя, но Лиз все пак успя да запази спокойствие. Дъщеря й бе предизвикала истинска катастрофа, но тя прекрасно знаеше какви са истинските причини за гнева й.
— Не смятам, че това е така, Мег. И защо да го мразиш? Той е добър човек. Нищо, че е играл футбол в колежа. Всъщност ти не мразиш него, а факта, че баща ти вече го няма. И с мен е така. Но никой не би могъл да промени това. Пък и вината за смъртта му изобщо не е на Бил. Сега разбирам, че не трябваше да го каня да отпразнува с нас Деня на благодарността. Съжалявам, че го направих.