Магьоснически гамбит
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьоснически гамбит». Краткое содержание книги:
И все пак лелята и дядото на Гарион, изглежда, бяха прословутите вълшебници Поулгара и Белгарат, които би трябвало да са на възраст няколко хиляди години. Дори младият Гарион се научаваше да извършва разни неща, които биха могли да се наричат единствено вълшебства.
Звукът от последните му думи още отекваше в пещерите на Улго. След миг изпълнена с изумление тишина химнът на обожание отново загърмя в могъщ хор, защото всеки улгос беше издигнал глас в екстаз при това божествено посещение.
— Белар! — Барак въздъхна така, сякаш някъде бе станала експлозия. — Почувствахте ли го?
— УЛ е властна, неповторима личност — съгласи се Белгарат, после се обърна към Релг и вдигна едната си вежда. — Приемам, че вече си съгласен да дойдеш с нас, нали?
Лицето на Релг беше станало пепеляво.
— Ще се подчиня на своя бог — закле се той. — Ще отида там, където ми заповяда той.
— Радвам се, че този въпрос е уреден — каза Белгарат. — Точно сега той иска да отидеш в Рак Ктхол. По-късно може да има други планове за тебе, но в този момент Рак Ктхол е нещо, за което човек си заслужава да се тревожи.
— Ще ти се подчинявам безпрекословно — заяви фанатикът. — Както ми заповяда моят бог.
— Добре — отговори Белгарат и веднага зададе въпрос по същество: — Има ли начин да избегнем лошото време и трудностите на повърхността?
— Зная един път — отговори Релг. — Той е труден и дълъг, но ще ни изведе в предпланините над земята на хората коне.
— Виждаш ли — каза Силк на Барак, — той вече доказва, че ще бъде полезен.
Барак изсумтя. Все още не изглеждаше напълно убеден в това.
— Може ли да узная защо трябва да отидем в Рак Ктхол? — попита Релг. Цялото му държане се беше променило сред срещата му с неговия бог.
— Трябва да си върнем Кълбото на Алдур — съобщи му Белгарат.
— Чувал съм за това — призна Релг.
Силк се намръщи и го попита:
— Сигурен ли си, че ще успееш да откриеш пещерите под Рак Ктхол? Те няма да бъдат същите като пещерите на УЛ, нали разбираш. Не е много вероятно в Ктхол Мургос те да бъдат свещени — по-скоро ще бъде тъкмо обратното.
— Мога да открия каквато и да било пещера — навсякъде — уверено заяви Релг.
— Добре тогава — каза Белгарат. — Ако приемем, че всичко върви добре, ще преминем през планините и ще влезем незабелязано в града. Ще намерим Ктучик и ще му вземем Кълбото.
— Нима той няма да опита да се бие с нас? — попита Дурник.
— Надявам се, че ще го стори — отговори пламенно Белгарат.
Барак се засмя.
— Започваш да ми приличаш на алорн, Белгарат.
— Това не е задължително положителна черта — изтъкна Поулгара.
— Когато му дойде времето, ще се справя с магьосника на Рак Ктхол — мрачно каза вълшебникът. — Във всеки случай щом се доберем до Кълбото, отново ще минем през пещерите и трябва да побягаме здравата.
— И целият Ктхол Мургос ще се спусне по петите ни — добави Силк. — От време на време съм имал вземане-даване с мурги. Много упорит народ.
— Това може да ни създаде неприятности — призна Белгарат. — Ако цяла армия мурги ни последва на запад, това ще бъде прието като нашествие и ще започне война, за която все още не сме готови. Имате ли някакви предложения?
— Превърни ги в жаби — предложи Барак и сви рамене.
Белгарат го измери със смразяващ поглед.
— Добре де, просто ми хрумна — оправда се Барак.
— Защо просто не останем в пещерите под града, докато те не се откажат от търсенето? — предложи Дурник.
Поулгара твърдо поклати глава.
— Не — каза тя. — Има определено място, където трябва да бъдем в точно определено време. При това положение едва ли ще успеем да стигнем дотам. Не можем да си позволим да изгубим месец или повече, криейки се в някаква пещера в Ктхол Мургос.
— Къде трябва да бъдем, лельо Поул? — попита Гарион.
— По-късно ще ти обясня — избегна прекия отговор тя, хвърляйки бърз поглед към Се’недра. Принцесата веднага разбра, че посещението на това място е свързано с нея, и започна да я измъчва страшно любопитство.
Мандорален, чието лице беше замислено, а пръстите му опипваха ребрата, спукани по време на схватката с елдрака, се изкашля, за да прочисти гърлото си, и учтиво запита:
— Дали случайно тук имате някаква карта на местността, в която възнамеряваме да навлезем, свети гориме?
— Струва ми се, че имам една — отговори горимът, после леко почука с чашата си по масата и един слуга незабавно влезе в стаята. Горимът му каза няколко думи и слугата излезе. — Картата, за която си спомням, е много стара — обясни горимът на Мандорален. — Боя се, че няма да е много точна. Нашите картографи имат трудности с отразяването на разстоянията върху земната повърхност.
— Разстоянията нямат чак такова значение — увери го Мандорален. — Исках само да опресня паметта си относно някои кралства, намиращи се в непосредствена близост по границите на Ктхол Мургос. Не бях много добър по география, нали ме разбирате.