Фани Мае
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: the jorg x mckie series #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вакрилен Кильовски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фани Мае». Краткое содержание книги:
Наведе се над масата, пипалата му бяха прибрани, лицевият отвор бе съвсем леко отворен, колкото да му позволява да говори.
— Защо се бави толкова проклетия компютър? — поиска да знае Маккай.
— Проблема с пулса на звездите е изключително сложен, Маккай. Сравнението на два пулсационни модела изисква специално програмиране. Но ти не отговори на въпроса ми.
— Просто нямам отговор за него! Искрено се надявам, че ония тъпаци, които оставихме в хидробола, знаят какво да правят.
— Те ще правят точно това, което си им казал да правят — смъмри го Тулук. — Ти си много странен човек, Маккай. Казаха ми, че си бил женен повече от петдесет пъти. Как мислиш, дали е в разрез с добрите обноски да обсъждаме това?
— Никога не намерих жена, която да свикне с живота на съпруга на Извънреден Саботьор — промърмори Маккай. — Изглежда е трудно да ни обича човек.
— Да, но Кейлбанът те обича.
— Тя дори не знае какво разбираме ние под любов! — Поклати глава. — Трябваше да остана в хидробола.
— Нашите хора ще препречат с телата си всеки опит за атака срещу Кейлбана — каза Тулук. — Би ли нарекъл това любов?
— Това е просто инстинкт за самосъхранение — изръмжа Маккай.
— Ние Рийвите смятаме, че любовта също е форма на самосъхранение — каза Тулук. — Може би, точно това и разбира нашият Кейлбан под любов.
— Ха!
— Твърде вероятно е, Маккай, понеже никога не си имал този инстинкт за самосъхранение, никога и да не си обичал.
— Я стига! Би ли спрял да ме занимаваш с глупостите си?
— Търпение, Маккай. Търпение.
— Търпението ми се изчерпа!
Скочи на крака и нервно закрачи нагоре надолу из лабораторията, разблъсквайки щурмоваците на пътя си. Накрая се върна до масата и се надвеси над Тулук.
— С какво се хранят звездите?
— Звездите ли? Звездите не се хранят.
— Тя вдишва нещо тук, някаква субстанция — промърмори Маккай. — Тя се храни тук. — Кимна. — Водород.
— Какво искаш да кажеш?
— Водород — повтори Маккай. — Ако отворим достатъчно голяма пространствена врата… Къде е Билдун?
— Заседава с представители на федерацията по въпроса за своеволните ни действия при поставянето под карантина на Пластичните фризьори. Има малка вероятност и да са подразбрали за машинациите ни с Таприсиотите. Правителството не одобрява такива начини на действие, Маккай. Билдун се мъчи да спаси кожите ни както и своята.
— Има достатъчно водород — каза Маккай.
— Какви са тия приказки за пространствената врата и водорода?
— Ще я нахраним със студ и ще изтощим треската — каза Маккай.
— Говориш безсмислици, Маккай! Взе ли си капсулите с яростин и нормализатори?
— Да!
Принтерът на компютъра издаде хъркащ звук и започна да трака. Изплю намачкана линия от святкащи букви и цифри. Те затанцуваха по монитора и се подредиха в разбираем текст. Маккай прочете съобщението.
— Изгора — каза Тулук, надничайки през рамото му.
— Звезда от Плеядите — промърмори Маккай.
— Ние я наричаме Дрънъл — каза Тулук. — Виждаш ли написаното на Рийвски на третия ред? Дрънъл.
— Може ли да има някаква грешка в изчисленията?
— Шегуваш ли се?
— Билдун! — изсъска Маккай. — Трябва да опитаме!
Извърна се рязко и изхвърча от лабораторията, разблъсквайки помощниците на Тулук във външната стая. Тулук се втурна след него. Охраната от щурмоваци се засуети за момент, но бързо ги настигна.
— Маккай! — извика Тулук. — Къде отиваш?
— При Билдун… после обратно при Фани Мае.
Не бива да се надценяват възможностите на индивида за самооценка и самоконтрол.