Иконом за един ден
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Иконом за един ден». Краткое содержание книги:
Мълчанието се проточи. Лайънел не можеше да си намери място — душевната му агония се задълбочаваше с всеки изминал миг. С ужас забеляза, че Ан няма намерение да отстъпи и сякаш е закована на мястото си като чичо й Джордж, когато му хрумнеше някаква абстрактна идея. Колкото и да си блъскаше главата, не му идваха наум подходящи слова, с които да я накара да напусне — до този момент красноречието му не се бе оказало достатъчно убедително, макар да се беше постарал да изтъкне опасността от присъствието й в стаята му.
Казваше си, че едва ли е необходимо много време да наредиш на готвачката да сервира вечерята — Бог знае дали на леля Клариса няма да й щукне да се върне при него, за да продължат разговора си.
Ан първа проговори, връщайки се към забележката си, предшестваща продължителното мълчание:
— Навярно заради това е решила да ти даде парите.
— Заради какво?
— Задето ме е видяла да се целувам с Джеф.
— Неприятно ми е, че го наричаш Джеф.
— Извинявай. Все пак държа да отговориш на въпроса — предположението ми вярно ли е?
— Да.
— А пък аз се учудих как така изведнъж й се е приискало да развърже кесията.
— Да — отвърна Лайънел, макар че тя изобщо не му беше задала въпрос.
— Хрумна ми и още нещо — защо не издаде на леля ти, че господин Милър не е онзи, за когото се представя? Знаел си, че не е никакъв частен детектив и че само да го наклеветиш пред госпожа Корк, тя ще го изхвърли като мръсно коте. Известно ми е, че враждата помежду ви датира от ученическите ви години, а след като те е направил за смях в съдебната зала, омразата ти към него се е задълбочила. Отново те питам защо не го…
По време на разпита Лайънел Грийн проявяваше признаци на нервност, които обаче бяха несравними с почти епилептичния гърч, който го разтърси при вида на отварящата се врата.
След миг въздъхна с облекчение, че най-страшната катастрофа е избегната — на прага застана не госпожа Корк, а Джеф.
Благородни подбуди водеха младежа в стаята на бившия му съученик. Както вече многократно изтъкнахме, той беше не доброжелателно настроен към Лайънел, но бе обещал по време на престоя му в Шипли Хол да защитава интересите му, а мъжете от фамилията Милър държаха на обещанията си. Сутринта се беше отбил в прочутия лондонски магазин „Даф и Тротър“ за шоколадови бонбони за Ан, а на излизане погледът му попадна на витрина, пълна с прекрасни баници с кайма. Без нито за миг да се поколебае, той поръча да му опаковат една, за да я занесе на Лайънел. Докато вървеше към гарата, размишляваше, че именно добротата отличава човека от животните.
След завръщането му в Шипли Хол събитията се развиха с главоломна скорост и той едва сега си беше спомнил за подаръка, ето защо побърза да го занесе на човека, за когото беше предназначен.
Присъствието на Ан в стаята на Лайънел Грийн го изненада и го извади от равновесие. След случилото се на алеята му бе хрумнало, че се намира в положението на трубадур, който за миг е позволил на ниските си страсти да вземат връх и се е държал с дамата на сърцето си по-скоро като главатар на разбойници, отколкото като романтичен поет, поради което се питаше какво поведение да възприеме при следващата си среща с нея.
И както навярно би сторил трубадурът, той глуповато се усмихна и измънка:
— Здравей. — След миг се поокопити от изненадата и продължи, все така обръщайки се към Ан: — Тук си била значи. Питах се къде си, защото… ъъъ… исках да ти съобщя нещо.
Тя не отговори, но надменният й поглед беше по-красноречив от всякакви думи.
— Няма да се върна в Лондон — добави Джеф. — Госпожа Корк официално ме покани да й гостувам.
— Нима?
— Да. Каза, че мога да остана в Шипли Хол.
Лайънел Грийн побърза да прекъсне диалога им. Страхът от ненадейната поява на леля му Клариса го беше изнервил, а като видя Джеф, побесня от гняв. Първо, от години изпитваше неприязън към господин Милър, освен това не му допадаше в стаята му да се тъпчат разни неканени посетители.
— Какво искаш? — попита грубо.
При други обстоятелства Джеф щеше да изтъкне, че не е свикнал към него да се обръщат с такъв тон, ала поведението на Ан, подсказващо нежеланието й да сложи кръст на миналото, го бе превърнало в бледа сянка на предишното му „аз“. Разтърсваха го ледени тръпки, чувстваше се нещастен, сякаш го беше скастрила самата Снежна кралица.
— Просто спазвам нашето джентълменско споразумение — промърмори с пресекващ глас. — Донесох ти баница с месо. — Умоляващо извърна очи към Ан, ала девойката се престори, че не забелязва погледа му. Той още няколко секунди се повъртя неловко под изпепеляващия поглед на бившия си съученик, накрая смотолеви: — Е, аз си тръгвам…