Фърн
- Автор: Гринвуд Лей
- Серия: seven brides for seven brothers #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фърн». Краткое содержание книги:
Тя иска на всяка цена да види убиеца на братовчед си наказан за престъплението си. Но когато Фърн за първи път вижда Медисън, в сърцето й се събужда желание. Докато хората от селото се готвят за съдебния процес на века, Фърн се подготвя за една битка на двата пола, при която ще има двама победители.
Очакват ви еротика и приключения!
Но какво щеше да прави, ако напуснеше фермата?
Тя внезапно осъзна какво точно искаше и в същия момент разбра, че е невъзможно да го получи. Медисън никога нямаше да я помоли да се омъжи за него. Трябва да беше полудяла, ако си мислеше, че би го направил. Още по-глупава щеше да бъде, ако той й предложеше и тя му каже — да.
Едва ли имаше други двама души в цялата страна, които да бяха толкова неподходящи един за друг. Нямаше значение, че според нея той беше най-красивият мъж на света или че образът му не я напускаше дори и в сънищата й. Нямаше значение, че целувките му бяха посели в сърцето й семената на надежда, която дори и най-желязната и безпристрастна логика не можеха да изкоренят. Нямаше значение, че тя постоянно си повтаряше, че не иска да бъде жена и съпруга.
Искаше да прекара остатъка от живота си с Медисън, но нямаше и най-малка представа, как да направи това. Възможността да успее я плашеше също толкова, колкото и възможността да се провали. Сега не знаеше как ще се справи и не можеше да мисли за това в тази ужасна буря. Трябваше да се върне в града, преди пороят да я завлече в някой поток.
Предчувствието, че някой я бе проследил, я притесняваше повече от дъжда. Колкото по-трудно ставаше да вижда пътя, толкова повече нарастваше и тревогата й. Блясъкът на светкавица й показа, че наоколо е пусто, но Фърн не можеше да се отърси от усещането, че не беше сама.
Тя плъзна ръката си под дъждобрана и пръстите й напипаха приклада на пушката. Това я накара да се почувства по-добре.
Фърн се взря в нощта и напрегна зрението и слуха си, но ревът на вятъра би заглушил дори и шума от подплашено стадо. Тялото й се напрегна, мускулите й се свиха. Пръстите й нервно стиснаха приклада на пушката.
Фърн се опита да мисли с какво би могла да помогне на Медисън да открие убиеца на Трой. Опита се да реши и какво ще прави след завръщането си във фермата. Опита се дори да си помисли дали да не отиде на партито с Медисън, но не можеше да мисли за нищо друго, освен за това, че наоколо имаше друг човек.
Това чувство бе толкова силно, че Фърн измъкна пушката си наполовина от калъфа й.
Минутите минаваха и нищо не се случваше. Светкавиците вече не разцепваха мрака толкова често, но вятърът бушуваше край нея с такава сила, че тя не чуваше нищо друго, освен заглушаващия му вой.
Една светкавица удари толкова близо, че Фърн усети изгарящата й топлина. Оглушителна гръмотевица я накара да извика уплашено. На около тридесет метра пред нея се появи силуетът на ездач.
ГЛАВА 16
Фърн спря инстинктивно коня си и вдигна пушката. Проблясването на втората светкавица отново превърна фигурата в силует и тя стреля, след което обърна коня и се спусна в галоп обратно през прерията, но веднага осъзна, че ни кой нормален човек не препускаше в подобна буря. Не се виждаше нищо. Конят й сигурно щеше да падне. Даже и ти да не се претрепеше, навярно животното щеше да се убие. Но веднага щом конят забави ход и премина в тръс, мислите на Фърн се върнаха към мъжа зад гърба й.
Това може да е бил баща й или всеки от десетината мъже, имащи пълното право да се движат по тази пътека. Който е да е бил той, тя го беше застреляла. Сигурно беше така винаги улучваше, но не можеше да го изостави с лека ръка.
Тя се обърна и се отправи наляво по пътеката към низината. Последиците от бурята скоро щяха да я превърнат и опасен маршрут, но тя трябваше да успее да стигне незабелязано до ездача.
Вятърът духаше толкова силно, че Фърн не можа да чуе дали мъжът беше стрелял с пушката си, за да потърси помощ. Една светкавица освети околността.
Нищо.
Бързо течащото поточе се превръщаше за минути в порой. Още сега заливаше отвсякъде краката на коня й и скоро щеше да стане опасно, а дърветата, клоните и другите отломки щяха да го направят смъртоносно.
Поредната светкавица разкри кон, почти на стотина ярда от нея, с отпуснат на седлото ездач. Мъжът, когото беше застреляла!
Почувствала се ужасно виновна, Фърн насочи коня нагоре по хълма, докато стигна до пътеката. Страхът й се усилваше колкото повече тя приближаваше мъжа: можеше да бъде всеки и тя не беше в безопасност само защото беше ранен.
После се отърси от опасенията си. Беше го застреляла без предизвикателство от негова страна. Може би умираше и трябваше да му помогне. Макар и да съществуваше опасност, тя трябваше да рискува. Никога преди не се беше оставяла да я ръководи страхът, не знаеше какво беше станало с нея тази вечер.