Рийган
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: james river #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Митев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рийган». Краткое содержание книги:
— Рийган, скъпа — каза той нежно и сложи ръце върху раменете й. Тя трепереше така силно, че едва стоеше на краката си.
Ала Рийган едва ли съзнаваше близостта на Фаръл. Чуваше само как тупти сърцето й и бавните, тежки стъпки, които целеустремено се приближаваха към вратата на канцеларията. Трепереща, с останала без кръв глава, тя се вкопчи в ръба на писалището, докато Фаръл я подкрепяше с две ръце.
Вратата на канцеларията се отвори с брутална сила и се блъсна о стената.
— Защо ме остави? — попита Травис с нисък, шептящ глас и я погледна с пронизващ поглед.
Бавно се приближаваше все по-близо. Гласовите й връзки сякаш бяха парализирани. Можеше само да втренчи очи в него.
— Попитах те нещо — каза Травис.
В този миг Фаръл застана между двамата.
— Чуйте ме! Не знам кой сте, но нямате никакво право да предявявате претенции към тази дама!
Той не довърши речта си, Травис го хвана за рамото и отпрати към отсрещната стена на канцеларията.
Рийган не забеляза това. Усещаше само как Травис се приближава все повече и повече към нея.
Когато беше само на няколко педи разстояние той я докосна с върха на пръстите си съвсем нежно по слепоочията и Рийган усети, че колената й се подгъват. Преди да рухне на пода той я хвана, взе я в прегръдките си и зарови лицето си в шията й. Не размениха нито дума, когато я понесе към вратата, обърна се надясно и се насочи към апартамента в края на коридора. Травис беше беседвал цели два дни със съгледвача на Фаръл и познаваше хотела „Силвър-Долфин“ като петте си пръста.
На Рийган така й бучеше в главата, че въобще не мислеше какво става с нея или какво й предстои. Знаеше само, че Травис я носеше на ръце и не искаше нищо по-силно от това да лежи до него.
Толкова внимателно, сякаш беше чуплив предмет, той я сложи на леглото, после седна до нея, хвана с две ръце лицето й и помилва с върха на пръстите си бузите и слепоочията й.
— Почти бях забравил колко си хубава — прошепна той — колко си нежна и мила!
Дланите й се плъзнаха нагоре по ръцете му. Какво велико чувство беше отново да усеща силата му, да го чувства до себе си! Треперенето започна отново, когато я заля желанието да бъде с него и кръвта в жилите й започна да пее.
— Травис — промълви тя, преди устата му да закрие устните й. Отчаяно, като полудели, те започнаха взаимно да се събличат. Това не беше желанието нежно да общуват помежду си, а един свръхмогъщ копнеж, който трябваше да се засити. Късаше се плат, копчета хвърчаха из помещението, нежна тъкан се превръщаше в парцали. Когато тръгнаха един към друг като буреносен гръм, който следва ослепителна светкавица, те се притиснаха, вкопчиха се един в друг и като две изгладнели същества искаха да утолят колкото може по-бързо своето желание.
Мощна конвулсия разтърси телата им, когато заедно стигнаха връхната точка. Тежко дишащи, те останаха дълго време споени помежду си, преди потръпващите им мускули бавно да се успокоят и лека-полека излязоха от своето вцепенение.
Рийган беше онази, която първа излезе от магията — със смях — понеже Травис имаше на гърдите си само един скъсан ръкав от риза.
Травис се погледна надолу, потърси причината за веселостта й и започна да се смее.
— Присмял се хърбел на щърбел — каза той ехидно и посочи с глава към остатъците от дрехите й.
Една фуста се олюляваше около хълбоците й, докато втора лежеше скъсана под тях. Корсетът й висеше като смачкан вързоп бельо под ръката й, докато роклята й, далеч от леглото, се люшкаше на едно копче в края на рамката на една картина. Рийган се опря на лакти и погледна към краката си: единият й чорап висеше още здрав на корсета, другият беше пробит от пръстите на краката й.
Травис имаше на себе си ръкав от риза и два ботуша.
С поглед към Травис, в чиито очи проблясваха дяволити пламъчета, Рийган започна да се смее, протегна ръце към него и го притегли отново в прегръдките си. Те се претърколиха върху леглото, Травис бързо я освободи от остатъците на дрехите й. Изглежда не я пускаше нито за секунда, докато си събуваше ботушите. С трясък се разби ваза, след като беше ритнал от леглото пречещите му ботуши.
Травис се засмя тихо и съблазнително, притегли Рийган още по-плътно към себе си, сложи бедрата й около хълбоците си и изстена високо, когато отново нахлу в утробата й. Здраво прегърнала горната част на тялото му с ръце и крака, докато той я вдигаше и спускаше нежно, люлееше я върху хълбоците си, тя остана така до мига, когато едва не загуби свяст от наслаждение. С минути, със седмици, да, дори с цял век той изглежда удължаваше това сладко изтезание, докато тя замята насам-натам главата си и забрави коя беше и къде се намира.