Магия за кинжал
- Автор: Керр Катарина
- Серия: kingdom of deverry #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магия за кинжал». Краткое содержание книги:
— Жените изведоха децата на дълга разходка — каза Гуеран. — Тая неприятност много ги разтревожи.
— Сигурно. Таник май доста се е засегнал от твоето предупреждение.
Гуеран се усмихна мълчаливо.
— Слушай! — изръмжа Невин. — Защо просто не отиде да поговориш с лорд Мароик?
— Защото исках Таник да умре. О, богове, нима си очаквал друго?
Невин шумно въздъхна.
— Ти си един хитър дребен убиец. Направо като в някоя от твоите балади.
— Благодаря. Ще кажеш ли на Мароик?
— Да не мислиш, че би ми повярвал? Уирдът си е твой, приятелю, и знай, че някой ден ще си платиш.
— Къде? В сенките на Отвъдното ли?
Гуеран се усмихваше тъй самодоволно, че Невин едва се удържа да не го зашлеви. Гуеран бе получил шанса да се изтръгне от заплетения Уирд, който споделяше с Герейнт — би могъл да забрави миналото и с чест да използва закона, за да пропъди врага от жена си. Вместо това бе използвал закона като меч.
— Рано или късно — каза Невин — това убийство ще се стовари върху главата ти.
— Тъй ли? Е, поемам риска.
Невин изгаряше от желание да му каже истината — забранената истина, която не биваше да разкрива, без да го питат: през този живот може да си в безопасност, но през следващия или по-следващия, рано или късно тази кръв ще се пролее върху теб, защото кръвна верига ще те обвързва с Герейнт. И изведнъж го обзе страх — дали и той нямаше да е обвързан просто защото можеше да прозре в мислите на Гуеран и да предотврати убийството?
Минаха два дни, преди Невин да срещне Лийса. Когато доведе Адерин в дъна, тя ги посрещна на портата и отпрати момчето при Када. Водейки коня си, Невин тръгна заедно с нея надолу по тревистия склон. Под ярките слънчеви лъчи лицето й беше бледо и изпито от безсънни нощи.
— Искам да ви кажа, че Гуеран се съгласи да вземете Адо за чирак — каза Лийса. — Ще трябва да обсъдите едно-друго, но въпросът е уреден. Щом Гуеро реши нещо, няма връщане.
— Да, наистина е упорит.
Когато Лийса прехапа устни, той разбра, че тя много добре знае какво се е случило.
— Простете ми старческата грубост.
— Не се извинявайте. Ах, богове, сърцето ми се къса, но какво мога да кажа? Гуеро го стори само за да ме защити.
— Вярно си е. След този случай вече и най-глупавият войник не би посмял да ви досажда.
Лийса кимна и се загледа в далечината, където река Нер искреше под следобедната мараня.
— Моят съпруг е добър човек.
Невин въздъхна и си помисли, че навярно е искрена.
— Знам колко съм щастлива — продължи тя. — понякога сърцето ми се свива от болка като си помисля, че имах късмета да избера него.
— Как така? Би трябвало да се радвате.
— Тъй мислят всички мъже. Но боговете са ми свидетели, цялата тази история ме отвращава. Криех се горе в стаята като уплашено дете и през цялото време си мислех какъв късмет е, че мъжът ми повярва в истината и че изобщо имам мъж, за да ме защити. — Лийса се навъси и извърна лице срещу него. — Омръзна ми да завися от късмета. Бих искала да имам мъжка сила, та да пратя късмета при Властелина на ада.
— Млъкнете! Подобни желания могат да станат опасни.
Лийса небрежно сви рамене и отново се загледа към равнината, сякаш нейде там виждаше далечното бъдеще.
ЕЛДИД, 1062
Деомерът е необятна пустош, пресичана само от няколко безопасни пътя. От двете им страни се разстилат неведоми простори, пълни с диви зверове, пропасти, тресавища и безброй други заплахи, що могат да погубят непредпазливата душа също тъй сигурно, както разлютен глиган би погубил небрежния ловец. Не им се присмивайте, преди да ги срещнете.