Диамантената ера
- Автор: Стивънсън Нийл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената ера». Краткое содержание книги:
Ако Крайбрежната република вярваше в съществуването на добродетелта, поне щеше да се стигне до някакво лицемерие.
На това място той винаги се отклоняваше. Въпросът не беше дали Крайбрежната република се управляваше добре. Въпросът беше дали търгуваше с бебета.
— Преди три месеца — каза съдията — си пристигнал в Шанхай с въздушен кораб и след един кратък престой си навлязъл във вътрешността с хеликоптер по течението на Янгцзе. Заявил си, че мисията ти се състои в събирането на материал за някакъв медиаграфски репортаж за някаква нова престъпна групировка — на това място съдията се позова на записките си, — наречена „Юмруци на справедливата хармония“.
— Това не е някаква моментна троица — обясни Файърфокс с екзалтирана усмивка. — Това са семената на бунт срещу династията, човече.
— Прегледах репортажите, които си изпратил на външния свят по този въпрос — каза съдията, — и сам ще си направя необходимото заключение. Намеренията на „Юмруците“ не ги обсъждаме сега.
Файърфокс обаче не изглеждаше убеден в това; той вдигна глава и отвори уста, за да обясни на съдия Фенг колко греши, после обмисли по-добре, поклати глава със съжаление и не каза нито дума.
— Преди два дни — продължи съдията — си се върнал в Шанхай с една лодка, претъпкана с хора, най-вече селяни, които са бягали от глада и борбите във вътрешността. — Беше започнал да чете от един доклад на Шанхайската речна полиция, който описваше проверката на въпросната лодка. — Забелязвам, че няколко от пасажерите са били жени, които са водели със себе си бебета под три месеца. Лодката е била претърсена за контрабандна стока и пусната в пристанището. — Не беше необходимо съдията да уточнява, че на практика това нищо не означаваше; подобни инспектори бяха забележително немарливи, особено в присъствието на неща, които отвличаха вниманието им от рода на пликове с пари, чисто нови картони с цигари или подозрително всеотдайни млади пътнички. Колкото по-корумпирано е едно общество обаче, толкова по-склонни са органите на властта му да полагат голямо усърдие по отношение на подобни документи, сякаш са някакво свещено писание. Съдия Фенг не беше изключение от това правило, когато то служеше за по-възвишени цели. — Всички пасажери, включително и бебетата, са минали по каналния ред, взети са проби от ретините им, отпечатъци от пръстите им и т.н. Със съжаление трябва да кажа, че високоуважаемите ми колеги от Службата на началника на пристанището не са проверили тези данни с обичайното си усърдие, защото ако го бяха направили, щяха да забележат голямо разминаване между биологичните характеристики на младите жени и дъщеричките им, което щеше да докаже, че те въобще нямат никаква връзка помежду си. По всяка вероятност обаче някакви по-належащи задължения са им попречили да забележат това.
Съдия Фенг остави неизреченото обвинение да виси във въздуха: че самите Шанхайски власти са попаднали под влиянието на „Криптнет“. Файърфокс полагаше видими усилия да изглежда естествен.
— Един ден по-късно, по време на едно рутинно разследване на действията на организираната престъпност в Земите под аренда, поставихме подслушвателно устройство в един апартамент, за който се твърдеше, че е необитаем, но имаше подозрения, че се използва за незаконна дейност. Много се изненадахме, когато чухме шум от множество малки деца. Въоръжени полицаи веднага нападнаха мястото и откриха двайсет и четири момиченца от етническата група хан, за които се грижеха осем млади селянки, наскоро пристигнали от провинцията. При разпита жените казаха, че са били вербувани за тази работа от един господин от ханската група, чиято идентичност не беше установена и който все още е в неизвестност. Бебетата бяха прегледани. Пет от тях са били в твоята лодка, господин Файърфокс — биологичните данни съвпадат напълно.
— Дори и да има някаква операция за контрабанда с бебета, свързана с тази лодка — каза Файърфокс, — аз нямам нищо общо с нея.
— Разпитахме собственика на лодката, който е и неин капитан — продължи съдия Фенг, — и той призна, че това пътуване е било организирано и заплатено от теб от началото до края му.
— Трябваше някак да се върна в Шанхай и заради това наех лодката. Онези жени искаха да стигнат до Шанхай, така че постъпих като пич и им позволих да се качат с мен.
— Господин Файърфокс, преди да започнем да те изтезаваме, нека ти обясня какво точно мисля — каза съдията, като се приближи до затворника, за да могат да се гледат очи в очи. — Прегледахме бебетата много внимателно. Оказва се, че за тях са се грижили чудесно — никакви следи от недохранване или насилие. Защо тогава ще показвам такъв голям интерес към подобен случай? Отговорът наистина няма нищо общо със задълженията ми на областен съдия. Не е свързано дори с конфуцианската философия сама по себе си. Защото това е една расистка история, господин Файърфокс. Това, че един европеец пренася контрабандно хански бебета в Земите под аренда — а оттам предполагам и в земите отвъд тях, — отприщва дълбоки, че дори мога да кажа примитивни емоции у мен и много други китайски поданици. По време на Въстанието на боксьорите се разнесе мълвата, че домовете за сираци, държани от мисионери-европейци, всъщност били истински кланици, в които бели доктори вадели очните ябълки на хански бебета, за да правят лекарства за европейския пазар. Фактът, че много ханци повярваха в тази мълва, обяснява крайната жестокост, на която бяха подложени европейците по време на въстанието. Това обаче за съжаление е и отражение на една предварителна нагласа за расов страх и омраза, които дремят в гърдите на всички човешки същества от всички раси. С твоята операция за контрабанда с бебета си пристъпил точно в тази опасна територия. Възможно е на тези малки момиченца да им е предначертано да живеят в уютни и любящи семейства в не-хански филозони. Това е възможно най-добрият изход за теб — ще бъдеш наказан, но ще останеш жив. Като съдя от всичко, което знам обаче, те са щели да бъдат използвани за органи за трансплантация — или с други думи, уж неоснователните слухове, които накараха селяните да нападнат домовете за сираци по време на Въстанието на боксьорите, могат да се окажат напълно верни в този случай. Така не става ли по-ясно каква е целта на малкото ни събиране тази вечер?