Кръстът на Мориган

— Дано не държиш да разговаряме навън, в дъжда.

— Ще се поразходим.

— Както желаеш. — Кийън се усмихна на Глена. — Изглеждаш щастлива тази сутрин.

— И мокра. Вътре има предостатъчно сухи места, където можете да бъдете насаме, Хойт.

— Искам да подишам чист въздух.

Последваха мигове напрегната тишина.

— Брат ми загрява бавно. Тя очаква целувка, за да се тревожи по-малко, че някой може да пререже гърлото ти докато се разхождаш в дъжда.

— Влез вътре. — Въпреки че се смущаваше да показва чувствата си към Глена пред хора, Хойт повдигна брадичката й и леко я целуна по устните. — Няма страшно.

Ларкин отново извади меча си и го предложи на Кийън.

— Не е зле да си въоръжен.

— Трябва да спазваме правилата. — Кийън се наведе и леко целуна Глена. — Не се тревожи и за мен.

Тръгнаха мълчаливо, нямаше и помен от братските закачки, които бяха разменяли някога. Хойт си спомняше, че имаше моменти, в които четяха мислите си и се разбираха, без да изрекат нито дума. Сега мислите на брат му бяха загадка за него, както навярно и неговите — за Кийън.

— Запазил си розите, но не и билковата градина. Беше една от най-големите й радости.

— Розите са засаждани наново безброй пъти, откакто купих къщата. А билките? Загинали са дълго преди да стана собственик на този имот.

— Не е просто имот като апартамента ти в Ню Йорк, а нашият дом.

— Твоят дом. — Гневът на Хойт докосна гърба на Кийън като дъжда. — Ако очакваш, повече, отколкото мога и желая да ти дам, разочарованието ти ще бъде постоянно. Къщата и земите са купени и се поддържат с мои пари. Мислех, че ще бъдеш в по-добро настроение тази сутрин, след като си прекарал нощта в леглото на хубавата вещица.

— Внимавай в каква територия навлизаш! — предупредително прошепна Хойт.

— Няма от какво да се боя. — Не можа да се сдържи да не засегне още по-деликатна тема: — Страхотно парче е, няма спор. Но имам с няколко века по-голям опит с жените от теб. В онези поразителни зелени очи има нещо повече от страст. Виждат някакво бъдеще. Питам се как ли ще постъпиш.

— Не е твоя работа.

— Разбира се, че не е, но ми е забавно да си мисля за това, след като си нямам жена за разтуха. Тя не е недодялана селска девойка, която с радост би се отъркаляла в сеното за една дрънкулка. Ще иска и ще очаква повече, както много жени, особено умните. — Инстинктивно погледна нагоре към облаците. Знаеше, че ирландското време винаги може да ги изненада с внезапно рукнал порой. — Имаш ли намерение, ако оцелееш след тези три месеца и изпълниш волята на боговете, да поискаш от тях правото да я отведеш със себе си?

— Какво значение има това за теб?

— Не всеки задава въпрос, защото отговорът е от значение за него. Нима си я представяш заедно с теб в къщичката ти на скалите в Кери? Без електричество, течаща вода и търговски център зад ъгъла? Да приготвя вечерята ти на огън, очаквайки животът й да бъде наполовина по-кратък поради липса на медицински грижи и недохранване, но готова на всичко в името на любовта?