Умирай трудно

— Той отдаде живота си за теб — наблегна Пауъл. — Така трябва да се гледа на това. Кръвта спря. Ще живееш!

— Ти си страхотно ченге — каза му Лийланд.

— В сравнение с теб изобщо не съм никакво ченге. — Той плачеше. Ченгетата ги накачулиха, проточили шии да видят. Донесоха банка с кръвна плазма. Появи се ново лице.

— Не махай тоя колан, момче.

— Сержант — каза Пауъл.

— Съжалявам, сержант. Точно така. Не го махай.

— Спокойно — каза Пауъл на Лийланд. — Пред теб са години живот.

Лийланд замълча. Искаше да каже нещо, но изведнъж откри, че не желае да мисли. Осъзна, че всичко му е безразлично — и можеше да се остави на течението. Усети как целият му досегашен дълъг живот потъва дълбоко в паметта му. Вдигнаха го, бързо го забутаха на носилка с колелца към вратата. Някой държеше банката с плазмата и тичаше край него заедно с Пауъл. Пауъл се усмихна — същият човек, който преди малко имаше толкова свиреп вид.

Лийланд затвори очи. Сега и няколко мига още щеше да си мисли за летене.