Донеси ми главата на принца [bg]

Още преди да утихнат тези думи, Принцът анализираше с драконовите си очи плана на Аззи и си каза следното:

„Аха! Значи аз съм едно нищо — най-обикновен сбор от съставни части. Значи моят така наречен чичо Аззи, всъщност демон, независимо от приятното си поведение, ми е дал лицето на нейния прелъстител с цел тя да ме убие, когато я събудя. Щом е така, така да бъде. Убий ме, скъпа Принцесо, ако това е желанието ти. Но знай, че макар и нищожество, сглобено от части и съживено от зъл дух, в гърдите ми бие честно сърце и само мога да кажа, че съм твой, Принцесо. Постъпи с мен както пожелаеш!“

Принцесата почувства допира на мъжките устни. Тя отвори очи, но в първия момент не видя нищо, защото той беше твърде близо. Първата й мисъл беше: „Какво блаженство е да те събудят така!“

След това тя съзря лицето. Онова лице! О, Богове! Позна го в миг. Лицето на мъжа, който я беше прелъстил и изоставил!

Очите й се разшириха. Едната, бялата ръка, затрепери пред гърдите й. Той! Това е той! Другата зашари по нощното шкафче и напипа дръжката на камата. Стисна я…

Аззи беше изчислил тази сцена прецизно, Знаеше как камата ще се окаже в ръката й, сякаш по свое собствено желание. Публиката, невидима, но присъстваща, ще се наведе напред от напрежение. Членовете на журито ще видят как камата се издига и как се забива в гърба на Принца, чак до сърцето му. Тогава, когато той издъхва на пода в спалнята, Аззи ще излезе напред. | „Уви, малка Принцесо — ще каже той в дълго репетираната реч, — ти уби единственият мъж, който беше способна да обичаш, мъжът, който можеше да те спаси“. След това, краят щеше да е съвсем хубав, ако Принцесата обърне камата към себе си и по този начин си осигури вечни страдания в най-дълбоките бездни на Ада. Дори смяташе да остави Принца жив достатъчно дълго, за да може да види как умира Принцесата и да произнесе богохулства и проклятия, които да осъдят и него на мъчения. Добър финал за тези, които не обичат да остават неразплетени сюжетни нишки.

Аззи беше толкова сигурен във всичко това, че се яви пред Принцесата и й каза с тежка ирония:

— Небето винаги намира начин да убие радостта с любов; но пък и земният свят не е твой приятел, нито пък законите му важат за теб!

Дълго време след това хората спореха защо този план е бил неуспешен. Според Аззи, обикновеното желание за разплата щеше да е достатъчно, за да насочи ръката на Принцесата към камата, а камата към незащитения гръб на младия Принц. Само че животът, с неговата здравословна склонност към разнообразие не допусна това.

Аззи не беше отчел ефекта от очите на Принцесата. Макар и да нямаха способността да виждат истината като тези на Принца, все пак можеха да доловят тривиалното и изкуственото и тъкмо това видяха те в разигралата се сцена с отровната кама. Те бяха на художник и забелязаха баналността — сцената бе отвратителна за човек, който рисува самия живот. Тя не заби острието, защото се възмути чисто естетически и по-късно разумът й последва чувствата.