Цитадела (1 част)
- Автор: де Сент-Экзюпери Антуан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Василева
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Цитадела (1 част)». Краткое содержание книги:
Редът е знак на съществуването, а не негова причина. Както планът на поемата е знак, че тя е завършена, и белег за съвършенството й. Ти не работиш в името на един план, а за да го постигнеш. Но онези казват на учениците си: «Вижте тази велика творба и реда, който тя отразява. Създайте ми първо ред, така вашата творба ще е велика», когато творбата в такъв случай ще бъде безжизнен скелет и музеен отломък.
Аз създавам любовта към имението и ето че всичко се подрежда — и йерархията на изполичарите, на пастирите и на жътварите, и бащата начело. Както се подреждат камъните около храма, когато им налагаш да служат за прославата на Бога. Тогава редът ще се роди от страстното увлечение на архитектите.
Тъй че не залитай в езика си. Ако налагаш живота, ти създаваш реда, а ако налагаш реда, ти налагаш мъртвилото. Ред заради реда е карикатура на живота.“
LXVI
Все пак ме обсеби проблемът за вкуса на нещата. Обитателите на този лагер изработваха грънчарски изделия, които бяха хубави. А обитателите на другия лагер изработваха грозни. И аз разбирах, че не съществува поддаващ се на формулиране закон, за да се прави по-хубава керамика. Нито чрез разходи за чиракуване, нито чрез конкурси и отличия. И дори забелязах, че тези, които работеха в името на някаква различна от качеството на предмета амбиция, даже когато посвещаваха нощите си на своя труд, стигаха до претенциозни, банални и усложнени предмети. Тъй като в действителност будните им нощи бяха посветени на тяхната продажност или сладострастие, или пък суета, тоест на самите тях, и те вече не се заменяха в Бога, отдавайки себе си за едно изделие, станало извор на саможертва и образ на Бога, където се сливат в едно бръчките, въздишките, натежалите клепачи и ръцете, треперещи от толкова изваяни форми, и задоволството вечер след работа, и изчерпването на пламенното усърдие. Аз познавам едно-единствено плодотворно действие, каквото е молитвата, ала зная и това, че всяко действие е молитва, ако е себеотдаване, за да се само постигнеш. Ти си като птицата, която вие гнездо и гнездото е прохладно; като пчелата, която събира мед и медът е сладък, като човека, който извайва делвата от любов към делвата — значи воден от любов, значи воден от молитва. Вярваш ли в поемата, написана, за да бъде продадена? Ако поемата е стока за продан, тя вече не е поема. Ако делвата е предмет за конкурс, тя вече не е делва и образ на Бога, а образ на суетата ти или на грубите ти апетити.
LXVII
Дойдоха други, още по-глупави с основанията, подбудите и красивите си съображения. Но аз, който зная, че езикът означава, но не схваща смисъла, и че речите показват хода на мисълта, но не й противоречат, нито я подкрепят с доводи, аз им се надсмивах.
— Този генерал — обясняваше ми един — не послуша съветите ми. При това аз му показах бъдещето…
Оказва се, разбира се, че същия този ден вятърът на думите е навял у него образи, на които бъдещето е благоволило да прилича — както друг ден, несъмнено, пак у него вятърът на думите е навял противоположни образи, тъй като всеки е изговорил всичко. Но при всички случаи един генерал, разположил армиите си, претеглил шансовете си, почувствувал вятъра, слушал как спи неприятелят, преценил точно кога да се събудят хората, ако същият промени плановете си, премести на друга служба капитаните си, обърне в друга посока хода на армиите и импровизира битките си затова, че от някакъв минаващ безделник в продължение на пет минути е излязъл смешен вятър от думи, подредил се в умозаключения, тогава аз уволнявам този генерал, затварям го в карцер и не си правя труда излишно да го храня.